Допринесъл изключително много за развитието и популяризирането на супержанра у нас, Любен Дилов основава Дружеството на българските фантасти и твърде престижната награда за добро въображение „Гравитон“ (присъждана е в няколко категории през периода 1991-2005 г.).
Разказът „Напред, човечество!“ е своеобразен рекордьор по множеството си публикации в различни издания.
Любомир П. Николов е автор на сборниците с разкази „Въжеиграчът Карой“ и „Очи на сляп, език на болен“, номинирани за наградата „Хеликон“ през 2010 и 2012 г., както и на сборника с новели „Слънчев бряг – код жълто“. Носител е на наградата „Чудомир“ и на други литературни награди. Публикувал е в „Капитал лайт“, „Труд“, „Литературен вестник“, „ЛИК“, „Сега“, „Съвременник“, „Знаци“, „Страница“, „Море“, „Новинар“, както и в няколко български и чужди антологии.
Негови разкази са публикувани на английски, испански и словашки език.
Мартин Петков е роден, учил и работил. Понастоящем работи нещо. Не е носител на значими литературни награди. Автор на стихотворения. Автор на проза. Баща. Обича (но обичането се оказва адски трудна работа). Изкарва си кинтите с бачкане в един странен паралелен свят… Не разчита на външна подкрепа, защото и без това обикновено не я получава. Причислява се към категорията на недостойните и апокрифни автори, които никога няма да бъдат забравени, защото е невъзможно да бъдат запомнени. Не може да пише собствени автобиографии.
Мирослав Ангелов разказва:
Роден съм в Горна Оряховица, или града под „Камъка“. Юрист по образование, завърших СУ и след значителен период на работа като разследващ орган, от няколко години – по собствено желание и воля – съм встрани (за моя радост) от юридическата система. Не гледам на себе си като на автор – писател или поет, нямам публикации. Приемам, че съм разказвач, който, сбирайки прашинките по собствения си път, сглобява, или поне се опитва да изпълни, пъзела на нашето време и реалността. Изповядвам природата и чувството за хумор като религии и вярвам в началото на водата. С красотата се разбираме чудесно. Обичам движението, промяната, приказките, киното, спорта и безкрая.
Никола Кесаровски (1944-2007) е роден в село Върбица, Великотърновско. След като завършва математика, работи в областта на изчислителната техника. Бил е заместник главен редактор на списание „Български профсъюзи“ (на чужди езици) и дългогодишен завеждащ отдел „Наука и техника“ във вестник „Орбита“.
Журналист, популяризатор и прозаик, автор на сборника с фантастични новели „Петият закон“ (1983) и носител на национални отличия за разкази, някои от които са публикувани на руски език. Романът му „Лунен цинк“ остава недовършен. Издал е три научнопопулярни книги: „Азбука на малкия програмист“ (1986), „Арабска средновековна наука“ (2002) и „Европейска средновековна наука“ (2006).
През последните си години работи като журналист на свободна практика в Кърджали. Там сътрудничи особено активно на всекидневника „Нов живот“, в който поддържа и специализирана страница за НФ. Основател и пръв председател на кърджалийския клуб „Фантастика“.
Николай Теллалов е роден през 1967-а в София в семейство на военен летец. Учи в бившия СССР, завършва гимназия в Чернигов, Украйна. От ранна възраст, първо чрез комикси, а после и „истински“ книги, се докосва до света на фантастиката. Неуспешно кандидатства за авиатор, служи като свързочник в БНА. Следва химия, не се дипломира. Работи в НИИ към БАН като лаборант, сменя още много други професии. Неведнъж пробва да пише, но чак през 1996-а завършва първия си роман. Засега е публикувал шест самостоятелни книги („Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“, „Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“, „Ангели-пазители“, „10–9“), както и разкази в сборници, наша и чужда периодика. Привърженик на смесените жанрове. Атеист. Работи като преводач и редактор, участва в издаването на вестник „Свободна мисъл“ на Федерация на анархистите в България, сътрудничи със списание „Осем“.
Смята фантастиката за „бягство към реалността“.
Петър Кърджилов е популярен български писател фантаст, оставил трайна диря в жанра на въображението. Роден на 24.ХІІ.1950 г. в Стара Загора, той завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а по-късно придобива научната степен „доктор по кинознание“. Първият му разказ, излязъл през 1982 г. във в. „Студентска трибуна“, бива последван от близо стотина други, публикувани във вестници, списания и алманаси. Автор е на 18 книги, сред които са сборниците с фантастични разкази и новели „Орбитата на Сизиф“ (изд. „Отечество“, 1987) – отличена с наградата за дебют от Министерството на културата, науката и просветата, „Призрачен цикъл“ (изд. „Народна младеж“, 1989) – обявена от в. „Поглед“ за едно от петте най-търсени заглавия през месец юли 1989-а, „Призрачный цикл“ (изд. „София прес“, 1990) – на руски език, „Звездни детективи“ (изд. „Аргус“, 2000) и „Основание за смърт“ (изд. „Аргус“, 2005). Част от творбите му са преведени на френски, немски, руски и унгарски. За популярността им говори дори фактът, че някои от тях биват трансформирани в комикс, отпечатан в изданието „Чуден свят“.