Таксил успял да „изтръгне от ноктите на дявола“ и да „възвърне към бога“ няколко души, между които и някоя си Диана Воган. Тази девойка била уж още от рождение сгодена с дявола Асмодей. Обръщането на Диана Воган от „бесовското състояние“ към християнството предизвикало шумен възторг в религиозния лагер. Искрени и престорени сълзи на умиление се леели като река, когато разказвали историята за „спасяването“ на девойката, избегнала предопределените й адски мъчения. В посланията си висшите служители на църквата се стремели да ободрят Диана, която храбро била дръзнала да стори решителната стъпка — да скъса с всемогъщия, отмъстителен дявол. Дори папа Лъв XIII й изпратил по кардинал Парочи своето „светейшеско благословение“.
Твърде влиятелни хора, сред които и римският папа, станали покровители на Таксил, който толкова шумно рекламирал религията и църквата, толкова ярко описвал козните на дявола. Стигнало се дотам, че Лъв XIII приел Таксил във ватиканския дворец. „Непогрешимият божи наместник“ позволил на Таксил да целуне „светия“ му чехъл. Папата обсипал с похвали и милости новия борец за религията. Той благосклонно съобщил на Таксил, че прочита с най-голямо удоволствие неговите книги, и благословил този „радетел за религиозна вяра“ за по-нататъшни „тежки подвизи“ в борбата против безбожието.
А после… после се вдигнал страшен скандал. На 19 април 1897 г. в Париж пред многолюдно събрание в голямата зала на Географското дружество Габриел Пажес-Л. Таксил, разказал подробно и ярко как в продължение на 12 години обмислено и последователно е заблуждавал служителите на религията, как постепенно е засилвал и разнообразявал своите фантасмагории, като виждал, че най-невероятните му измислици се посрещали с възторг от папата, кардиналите и от цялата католическа попщина. Разобличения направили и съратниците на Таксил, привлечени от него в тази мистификаторска дейност. Объркването сред поповете било огромно.
По този повод блестящият френски публицист Анри Рошфор (1831–1913), майстор на сатиричния памфлет, пише:
„Светейшият отец, който милостиво бе дал лична аудиенция на мистификатора, не може да каже, че е непричастен в тази работа. Тази комедия унищожава напълно непогрешимостта на светейшия папа, която той е възвел в ненарушима догма. Щом като светият отец не е могъл да открие каква комедия му разиграва неговият посетител, какво остава от онова божествено вдъхновение, върху което се гради по схващането на благочестивите католици всемогъществото на приемниците на апостол Петър? Лео Таксил се е подигравал с папата и с християнството, но нали и светейшият отец също се е подигравал с нас… Едно от двете: или гореспоменатият свят и непогрешим папа е толкова непогрешим, колкото сме и ние — тогава той е длъжен веднага да подаде оставка… Или пък, ако папата наистина е непогрешим, той е бил съучастник на присмехулника, когото папата е използвал с користни цели — и тогава трябва да изпратим полиция със заповед светият отец да бъде арестуван за злоупотреба с доверието на хората и за мошеническо изнудване.“
През юни 1897 г. Лео Таксил издал отдавна подготвяната от него книга под заглавие „La Bible amusante“ — „Забавна библия“. В началото й той поставил едно сатирично обръщение към Лъв XIII, в което пишел:
„Светейши отче! Казват, че след 19 април тази година вие сте недоволствували от двадесетата година на вашето свято владичество. Неочакваната развръзка на моята шеговита мистификация, както казват, ви накарала да беснеете като най-обикновен простосмъртен. Ех, има си хас! Да се чувствуваш изигран в течение на цели дванадесет години, и то от кого — от свободомислещ! — това, разбира се, е нещо крайно неприятно за непогрешимия представител на всезнаещия, на всемогъщия бог… А върхът на тази неприятна работа е да чувствуваш, че това комично положение е станало широко известно на целия свят…
… Считам се задължен да ви утеша. Вълната на безбожието расте с всеки изминат ден… Неведнъж ми се е случвало да констатирам с неизразима мъка, че обикновено сега хората са слабо осведомени за душеспасителните истории на Авраам, Исаак, Иаков, Йосиф, Моисей, Самсон, Давид, Соломон и т.н. и т.н. Много рядко наши съвременници имат някаква смътна представа за тези толкова знаменити и високопочитани библейски личности. Това положение е страшно. Боже справедливи! Докъде ще стигнем, ако изчезне познаването на благочестивите библейски анекдоти, ако забравим всички писания, които божественият гълъб — свети дух някога е изгугукал? Тъкмо затова аз се заемам сега с ново издание на светото писание. Ще се погрижа да направя книгата колкото е възможно по-привлекателна…