Не се решавам да твърдя, че моята «Забавна библия» ще съдействува за укрепване на религията. Напротив, тя ще разясни на читателите в какво и защо не трябва да вярват.“
В книгата си Таксил е разгледал подробно съдържанието и аморалния смисъл на старозаветната част на Библията — тази безразборна компилация, тази смесица от древни измислици и легенди на еврейския народ. Както се знае, привържениците на религията наричат Библията „свещено писание“. Те твърдят, че разказаните в Библията истории и поучения са внушени от „светия дух“, че са продиктувани от бога на нарочно избрани лица, които уж написали всичко в нея. Най-авторитетните християнски „отци и учители църковни“ казват за Библията: „Всичкото писание е боговдъхновено“ (Второ послание на апостол Павел до Тимотея, гл. 3, ст. 16); „от Дух Светий просветявани са говорили светите божии човеци“ (Второ съборно послание на апостол Петър, гл. 1, ст. 21); „всичките писания са писани не от роби, а от владетеля на всички — от бога“ (Йоан Златоуст); „господ говори с езика на всички пророци и апостоли“ (свети Григорий Богослов); „авторитетът на светото писание е по-голям от всички сили на човешкия ум“ (Блажени Августин).
Но както е установено от научната библейска критика, в Библията са събрани механически най-разнообразни древни митове, често за измислени или легендарни личности и събития, винаги без мярка разкрасени от богато въображение. В нея са намерили място старинни правила, предписания, поучения и изречения. Намират се обяснения и тълкования на природни явления и на устройството на света. Всичко в нея е на равнището на заблудите, които хората от далечното минало са имали, почива на техните прастари представи за окръжаващата ги и за собствената им природа. И то е писано от хора, които съвсем не са били гениални, но винаги са се ръководели от определени класови интереси.
Л. Таксил е извършил извънредно голяма и много полезна работа: изложил е съдържанието на най-важните, най-добре известни на вярващите хора „свещени“ истории, като е посочил противоречията между тези истории, изложени на разни места в Библията в разни варианти, тяхната научна и историческа необоснованост, техния аморален и нерядко скандален смисъл. За своята критика той е използвал трудовете на редица писатели, критикували Библията: римския император Юлиан Философ, английския писател лорд Болингброк, френския философ просветител Волтер и др.
Таксил обаче е имал за цел да даде преди всичко забавно, леко четиво. В своето произведение той е вложил язвителен сарказъм, презрителна ирония, искрено възмущение. До голяма степен хуморът на автора се проявява в това, че той излага библейските сюжети с приетия в така наречените религиозно-нравствени произведения стил, разработен от богословите в течение на дълги векове. В този вид произведението на Таксил представлява и сполучлива пародия, която още по-ярко подчертава скудоумието на „светото писание“.
Но стремежът към забавност обуславя и някои съществени недостатъци в книгата на Л. Таксил. В нея липсват данни за възникването на библейските легенди, за действителната история на еврейския народ, на който принадлежат тези легенди, както и за неговата култура в епохите, описвани в Библията. Дори и при съпоставянето на библейските разкази с други подобни легенди намираме само някои несъществени указания за сходството между едните и другите. Липсват отговори и на въпросите из областта на природознанието, които възникват във връзка с библейската критика. Затова онзи читател, който иска да намери по-убедителни данни за научната критика на Библията, трябва да се насочи към други книги.
Посочените недостатъци не накърняват значението на даровито написаната книга на Л. Таксил. Авторът разглежда глупостите и противоречията на Библията с неизчерпаем хумор. Друго достойнство на „Забавната библия“ е това, че авторът подробно анализира основните библейски легенди. В остроумно и увлекателно написаната книга на Л. Таксил пропагандистът, който развива атеистична дейност, ще намери богат материал.
Първото руско издание на книгата на Лео Таксил е било пуснато от научното дружество „Атеист“ през 1926 г., а второто — от издателство „Безбожник“ през 1930 г. Книгата е излизала под заглавие „Занимателна библия“.
Книгата на Лео Таксил е снабдена от редактора с обяснителни бележки, дадени са точните цитати от Библията вместо често практикуваното от автора свободно изложение или преразказване на библейските текстове, точно са посочени главите и стиховете от библейските книги, изменени са, а в редица случаи и съвсем са премахнати остарели или съмнителни данни. Редакторът, който фактически е и преводач на книгата, си е позволил на някои места свободно да излага мислите и доводите на автора, особено когато се е налагало да доближи изложението до понятията на съвременния читател.