— Чакай, Гай. Искам да ти кажа…
Карсън излезе, без да я дочака да се доизкаже и се запъти към заседателната зала.
След час всички се бяха събрали. Най стоеше до голям видеоекран, а Сингър — до него. Майк Мар стоеше опрян на стената, дъвчеше небрежно дъвка и вяло наблюдаваше учените. В залата цареше атмосфера на страх и объркване. Без никой да продума, лампите загаснаха и на екрана се появи Скоупс.
— Няма нужда да ми обяснявате какво е станало — заговори той. — Всичко е записано от видеокамерите.
В залата настъпи пълна тишина; очите на Скоупс зашариха наляво-надясно зад дебелите лещи на очилата му, сякаш оглеждаше присъстващите.
— Някои от вас много ме разочароваха — продължи. — Знаете много добре правилата. Тренирали сте спешните ситуации десетки пъти.
Обърна се към Сингър:
— Джон, знаеш правилата по-добре от всеки друг. Не трябваше да се бъркаш на господин Най. Бил е напълно прав да поеме нещата в свои ръце. В такива ситуации няма място за разногласия в ръководството.
— Разбирам — отвърна спокойно Сингър.
— Сигурен съм. Сусана Кабеса де Вака?
— Какво — тросна се тя.
— Защо наруши разпоредбите и се опита да изкараш Брандън-Смит от Ниво–5?
— За да получи медицинска помощ в лечебницата и да не я заключват в клетка като животно.
Скоупс я изгледа мълчаливо. Накрая попита:
— А ако случайно е заразена с x-flu? Какво тогава? Ще й спасиш ли живота с тези лекарски грижи?
Скоупс отново замълча. След няколко минути въздъхна дълбоко:
— Сусана, ти си микробиолог. Няма нужда да ти чета лекции по епидемиология. Ако беше изкарала Розалинд от Ниво–5 и ако е заразена, можеше да предизвикаш избухването на невиждана в историята на човечеството епидемия.
Де Вака запази мълчание.
— Андрю? — обърна се Скоупс към Вандеруогън. — Такава епидемия ще порази всички: деца, юноши, бременни, хора в разцвета на силите си, бедни и богати, лекари и медицински сестри, селяни и свещеници, на ред. Хиляди, може би милиони хора щяха да загинат, може би… може би дори милиарди.
Скоупс говореше съвсем тихо. Отново замълча, за да придаде тежест на думите си.
— Прекъснете ме, ако греша.
Никой не проговори, отново настъпи дълго мълчание.
— По дяволите! — изрева неочаквано той. — Има основателни причини в Ниво–5 да действат такива правила. Вие работите с най-опасния микроб на света. Съществуването на целия човешки род зависи от вас. А вие едва не се провалихте.
— Съжалявам — промълви Вандеруогън. — Действах, без да мисля. Знаех само, че можеше аз…
— Филсън! — прекъсна го рязко Скоупс.
Гледачът на животните се приближи до екрана, ръцете му трепереха нервно, увисналата му долна устна беше мокра.
— Твоята небрежност причини невъобразими вреди. Освен това не си изрязал ноктите на животните в изолатора въпреки изрично записаното в правилника. Уволнявам те, разбира се. Освен това ще заведа дело срещу теб. Ако Брандън-Смит умре, смъртта й ще тежи на твоята съвест. Накратко, наказателните, финансовите и моралните последствия от небрежността ти ще те преследват докато си жив. Мар, погрижи се Филсън незабавно да бъде изведен от границите на комплекса и да бъде оставен в Енгъл, откъдето сам да си търси превоз към къщи.
Майк Мар се ухили доволно и пристъпи към изпълнение на задачата.
— Господин Скоупс… Брент… моля ви — проплака Филсън; Мар го сграбчи грубо и го повлече към вратата.
— Сусана — продължи Скоупс. Де Вака запази мълчание.
Скоупс поклати глава:
— Не искам да те уволнявам, но ако не осъзнаеш грешката си, ще се наложи. Опасността е прекалено голяма. Тук е заложен не един човешки живот. Разбираш ли?
Де Вака сведе глава:
— Разбирам.
Скоупс се обърна към Вандеруогън:
— Знам, че със Сусана сте действали така от хуманни подбуди, но при работата с такъв опасен вирус трябва да има по-строга дисциплина. Спомни си Библията: „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го.“6 Не можем да позволим на такива чувства, независимо колко са хуманни, да ни тласкат към фатални грешки. Вие сте учени. Последствията от този инцидент, ако има такива, ще се отразят и върху възнаграждението ти.
— Слушам, сър — отвърна Вандеруогън.
— И на твоето, Сусана. През следващите шест седмици ще бъдете под пълно наблюдение.
Тя кимна.
— Гай Карсън.
— Да?
— Много съжалявам, но експериментът ти явно се оказа неуспешен.
Карсън не отговори.
— Но се гордея с теб заради действията ти тази сутрин. Можеше да се присъединиш към усилията за освобождаването на Брандън-Смит, но не го направи. Успя да запазиш самообладание и способността си да разсъждаваш.