Ванда трепна. Това бе, когато той работеше в къщата и тя го тормозеше.
— Как може да бъдеш прогонен? Имам предвид, ако наистина си принц, кой би имал властта да постъпи така с теб?
Устата му се изпъна.
— Баща ми.
Бринли махна игнориращо с ръка.
— Той просто искаше да те научи на един урок. Очакваше да се върнеш след месец или два.
— С опашка, подвита между краката — измърмори Фил. — Що за Върховен господар на глутницата би излязло от мен, ако бях пълен лигльо?
Бринли въздъхна.
— Знам, че е трудно да се подчиняваш на всяко желание и команда на татко. Точно подобно нещо навлече неприятности на момчетата. Те са предизвикали господарите на глутниците си. Тогава господарите се жалваха пред татко, Върховния господар, и той ги изгони.
— Звучи сякаш добрият стар татко не се е променил — измърмори Фил.
— Те са само тийнейджъри — продължи Бринли. — Нямат къде да отидат. Знаех, че хижата ти е празна, затова ги оставих да живеят тук.
Фил изсумтя.
— Те са твоите Изгубени момчета? Сигурна ли си, че името ти не е Уенди18?
Тя му се нацупи.
— По-скоро са трън в задника. Половината от месечните ми средства отиват, за да ги нахраня. Те са бездънни ями. И дяволски шумни.
— Няма ли да си навлечеш големи неприятности с баща си, ако разбере какво правиш? — попита Ванда.
Бринли присви очи.
— Да не заплашваш да му кажеш?
— Не. Просто го намирам за интересно — призна Ванда. — Изглежда ми, че ти се бунтуваш срещу баща си точно както е направил Фил.
Бринли се подсмихна с насмешка.
— Повярвай ми, ако татко каже „скачай“, аз ще попитам колко високо. Аз… аз просто почувствах съжаление към момчетата. Те нямат къде да отидат. — Очите й блеснаха. — Но всичко това се промени сега, когато брат ми се върна. Фил, те искат ти да бъдеш водачът на глутницата им!
Той изглеждаше изумен.
— Аз… не мога да направя това.
— Разбира се, че можеш — настоя Бринли. — Не можеш да бъдеш Алфа без глутница.
— Имам други неща за вършене. Важни неща. Днес, след залез, може да има битка.
— Вампирска битка? — В очите на Бринли блесна гняв. — Ти ще помогнеш на тях, а ще обърнеш гръб на собствения си вид?
— Ще направя каквото мога, за да помогна на момчетата, но не мога да бъда техен господар.
Бринли издаде звук на безсилие.
— Дори не си направи труда да ги видиш. Те са толкова въодушевени заради теб, Фил. Ти си първият признак на надежда, който са имали от месеци.
Той се изправи.
— Къде са те?
— В конюшнята. Не се изненадвай, ако започнат да подвикват, когато те видят. Ти си техният герой.
— Страхотно. — Той се усмихна криво на Ванда. — Точно от каквото се нуждая.
Тя му се усмихна в отговор.
— Ти си и моят герой.
Той се наведе и целуна челото й.
— Веднага ще се върна.
Фил излезе през вратата.
Бринли отново напълни чашата си с кафе, след това се върна до кухненската маса и седна срещу Ванда.
— Най-после сами. Трябва да поговорим.
Глава 21
— Трябва да го направиш бързо — каза Ванда. — След около пет минути ще изпадна в мъртвешки сън.
Бринли кимна.
— Тази битка, за която говори Фил, колко лоша ще е?
Ванда бе изненадана. Тя очакваше сестрата на Фил да й каже да се разкара.
— Ние сме във война. Бунтовниците искат да ни убият.
— Чувала съм, че вампирите имат сила да контролират съзнанието на хората. Фил под тяхно влияние ли е, или наистина иска да направи това?
Ванда потисна нарастващото си раздразнение.
— Всеки, който познавам от вампирския свят, има огромен респект към Фил и е привързан към него. Никога не биха го контролирали. Смятат го за част от семейството.
— Той има семейство тук.
— Семейство, което го е пропъдило.
Бринли отпи от кафето си.
— Той разказа ли ти за себе си?
— Разказа ми как предците ви са станали върколаци.
— Това е древна история — махна с ръка Бринли. — Разказа ли ти за живота си тук?
Ванда се изкушаваше да попита „Какъв живот?“, но бе прекалено любопитна, за да отблъсне Бринли.
— Той наистина ли е принц?