— Не ми харесва мисълта да бъдеш сама.
— Аз не съм сама! — каза тя по-високо от необходимото и трепна. — Имам приятели. Притежавам този клуб. Животът ми е един голям купон.
Фил се приближи до нея, изучавайки лицето й.
— Плакала си.
— Добре съм. Сега, ако нямаш нищо против… — потрепери тя, щом той докосна бузата й.
— Вампирски сълзи. — Пръстът му проследи една линия по бузата й. — Те оставят лека розова следа.
Ванда се отдръпна.
— Лека нощ, Фил. Още веднъж ти благодаря, че ни предпази.
Той се вгледа в нея. Тя погледна настрани, а сърцето й се препъна под търсещия поглед на тези светлосини очи.
— Какво ще кажеш да ме закараш до вкъщи?
Ванда преглътна тежко. Тази вечер не беше ли минала през достатъчно? Но как можеше да му откаже? Той върна колата й. Спаси я от Макс. Но мисълта да прекара още време насаме с него, беше прекалено смущаваща. Нервите й нямаше да издържат. Чувствата й бяха объркана каша. Искаше да го докосне. Желаеше да усети силните му ръце около себе си. В същото време копнееше да замине някъде надалеч и никога повече да не се върне.
Тя притисна ръка към челото си.
— Аз… аз съм много заета.
— Ще ти отнеме само няколко секунди да ме телепортираш. Но тогава ще се наложи да ме оставиш да обвия ръце около теб и да те държа. Ако това те плаши прекалено много…
— Не ме е страх! — Тя стисна зъби, когато той бавно се усмихна. Проклет да е. Манипулираше я. — Все още си го връщаш, нали?
— Всъщност имам напредък с тези негативни чувства. Вече нямам видения как те карам да страдаш.
— Ох, това е голямо и благородно от твоя страна.
Устата му трепна.
— Колко мило да забележиш.
Погледът й се спусна надолу, после бързо се отмести. Мили боже, той наистина бе голям. Как можеше да е толкова възбуден? Беше докоснал единствено бузата й. Кожата й настръхна и изведнъж искаше да я докосне навсякъде.
Той хвана раменете й.
— Вместо да те карам да страдаш, мисля за всички начини, по които мога да ти доставя удоволствие.
О, господи, да не си посмяла да се размекнеш. Тя притисна разтрепераните си колене и постави ръце до гърдите му, повече за да се подпре, отколкото да го отблъсне. Той уви ръце около нея и я придърпа по-близо.
Ванда ахна, когато твърдата му възбуда се притисна към корема й.
— Не толкова близо. Трябва да се съсредоточа, за да се телепортирам. Не искаш да пристигнеш вкъщи без някой крайник, и нямам предвид някой крак.
Ухилен, той се отдръпна назад.
— Сега добре ли е?
Тя изстена.
— Неандерталец! — Ванда затвори очи и се фокусира върху градската къща на Роман. Тялото й започна да трепти, но когато усети, че това на Фил остава непокътнато, спря. — Нещо не е наред. Ти не идваш с мен.
— Любовната игра не беше достатъчна, съкровище5.
Тя го удари по ръката.
— Имам предвид, че тялото ти отказва да се телепортира.
— Аха — Фил я пусна и извади сребърната верига от джоба на панталона си. — Това трябва да е проблемът — той остави веригата на бюрото й. — И така, докъде бяхме стигнали?
Сърцето й изпълни малък подскок, когато той я придърпа отново в ръцете си. Тя постави дланите си върху гърдите му и усети силното биене на сърцето му. Ванда затвори очи, опитвайки се да се съсредоточи и да блокира всички усещания, които бушуваха в тялото й.
Ръцете му бяха толкова силни. Дъхът му разбъркваше косата й. А ароматът му — чист, но земен и изпълнен с мъжествена сила — замая главата й и я накара да мечтае за невъзможното.
Но то бе невъзможно. Без значение колко изкушаващ беше той, тя не можеше да си позволи да изпитва истински чувства към него. Бе преживяла цялата болка, която човек може да изтърпи в един живот. Просто щеше да го телепортира и да се върне обратно. Сама.
Усети съзнанието си да се разпада в черна дупка. Тя се понесе, вземайки Фил със себе си и всичко стана черно.
Фил никога не беше харесвал придвижването с един вампир. Това го поставяше в по-нисша роля, приемащ помощ, което се противопоставяше на инстинктите му да бъде доминиращ. Примиряваше се с това, защото войната с Бунтовниците беше по-важна от егото на някой. Що се отнасяше до телепортирането с Ванда обаче, той просто търсеше оправдание да я държи в ръцете си.
Приеха форма във фоайето на градската къща на Роман и Ванда мигновено се измъкна от прегръдката му.
Тя се намръщи и покри ушите си.
5
Игра на думи. Героят има предвид вулгарното значение на глагола come, който освен „идвам, пристигам“, може да се преведе и като „изпитвам оргазъм“. — Б.пр.