Выбрать главу

— Значи е смъртна?

— Предполагам.

— Колко интересно. — Маги я погледна остро. — Не е ли невероятно колко много вампири намират истинската си любов и щастие сред невампири?

— Това е нелепо.

— Мисля, че е романтично.

Ванда изсумтя.

— Ти се омъжи за вампир.

— Аз се омъжих по любов — настоя Маги. — Ако съпругът ми беше смъртен, нямаше да се поколебая нито секунда. Няма нищо по-красиво от истинската любов.

— Нуждая се от питие.

Маги й се присмя.

— Отрицанието няма да те спаси, когато стрелата на Купидон те уцели.

— Ако видя някъде в района Купидон, ще откъсна малките му пухкави ръчички — каза Ванда и отвори вратата на Роматех.

Из фоайето се мотаеха няколко вампира. Конър стоеше зад една маса, облечен в килт от черно-бял плейд и черно яке. Той приключи с проверката на чантата на една жена и й я подаде обратно.

Маги забърза към него, усмихната.

— Здравей, Конър.

— Маги, хубавото ми девойче. — Конър се наведе през масата, за да я прегърне. — Радвам се да те видя отново.

Ванда скръсти ръце. Конър никога не беше наричал нея хубава.

— Трябва да проверя чантата ти, Маги — каза Конър.

— Искаш да видиш снимките ми?

Маги отвори чантата си и извади малка купчинка от снимки.

Конър прегледа чантата й, докато Маги ровеше из снимките.

— На тази е Пиърс заедно с дъщеря ни Луси. — Маги я показа на Конър. — А това е миналият Хелоуин, когато Луси бе принцеса. Сама направих костюма й.

— Тя е малка хубавица, девойче. — Конър й подаде чантата. — Осиновила си я?

— Да — побърза да обясни Маги. — Биологичната й майка е вуду принцеса от Ню Орлиънс, която пробутала на Пиърс любовна отвара, за да може да го прелъсти. След като забременяла, тя изтрила паметта му и го изоставила. Тогава го превърнали във вампир. Но той имал амнезия и не си спомнял кой е или че е станал баща. По това време Корки Кърант го открила и го довела в Ню Йорк, така той се превърнал в Дон Орландо де Корасон, звездата от сапунената опера „Когато вампир се превърне“. Тогава го срещнах аз и Иън ми помогна да открия истинската му самоличност. Много е просто наистина.

Очите на Конър се бяха изцъклили още на средата от историята на Маги.

— Ясно.

— Старата история с амнезията и тайното бебе… — сухо отбеляза Ванда. — Случва се постоянно.

Маги я погледна раздразнено и прибра снимките в чантата си.

— На мен ми се случи и няма как да съм по-щастлива.

— Тогава много се радвам за теб. — Конър се обърна към Ванда. — Трябва да проверя и твоята чанта.

— Помислих си, че никога няма да попиташ.

Ванда хвърли чантата си на масата. Този път бе готова.

Той отвори сребърната й вечерна чанта. Очите му станаха огромни.

Тя бе доста горда, че беше успяла да напъха в малката чанта чифт белезници, превръзка за очи, масажора за гърба си и бутилка виагра. Усмихна се мило.

— Нещо не е наред ли, Конър?

— Виждам, че си дошла подготвена. — Той я погледна иронично и й върна чантата. — Наслаждавай се на вечерта си.

— Ще го направя — отвърна Ванда и тръгна към залата.

Маги я настигна и прошепна:

— Какво има в чантата ти?

Ванда й я подаде с усмивка.

Маги я отвори и се разсмя.

— Скъпа, толкова ми липсваше. — Тя й подаде чантата с лукав поглед. — Сигурно планираш да правиш секс с някой. Чудя се кой ли може да е това?

— Беше шега, Маги. Не го мисли за нещо повече — каза Ванда и влезе в залата.

Високоволтовите вампири бяха на подиума, изпълнявайки „That’s Amore“7. На дансинга имаше двойки, щастливо танцуващи в такт с музиката. Ванда изстена.

Имаше опашка от чакащи да поздравят Джак и да се запознаят с годеницата му Лара.

— О, тя е красива — отбеляза Маги. — И изглежда щастлива. Ела, нека се наредим на опашката.

Ванда огледа залата, докато вървяха към края на чакащите. Нямаше следа от Фил. Тя грабна една чаша от минаващия покрай нея сервитьор. Бе пълна с Газирана кръв — смес от шампанско и синтетична кръв. Изпи я на три глътки.

Маги се намръщи насреща й.

— Добре ли си?

— Разбира се. — Ванда смени празната чаша за пълна от друг сервитьор. — Просто съм гладна.

— Мисля, че си нервна.

— Защо всеки иска да ме психоанализира?

вернуться

7

Песента е създадена през 1952 г. от композитора Хари Уорън и се изпълнява от певеца, актьор и комик Дийн Мартин, известен с италианския си произход и връзки с мафията. — Б.пр.