Разбира се! Той я пазеше в къщата и бе неин наставник. Беше му забранено да има връзка с нея и повечето от присъстващите вампири го знаеха. Значи, докато останеше в балната зала, обградена от останалите вампири, трябваше да държи ръцете си далеч от нея.
Щеше да е в безопасност от прелъстителните му маневри. И от собствената си слабост. Ванда се усмихна на себе си. Изведнъж партито не й изглеждаше толкова неприятно.
Глава 9
— Как точно мирише една бомба? — попита Финиъс.
— На неприятности.
Фил прекоси паркинга пред Роматех, подушвайки всяка кола, за да бъде сигурен, че Бунтовниците не са планирали някаква изненада.
— Как се научи да правиш това? — попита Финиъс и го последва. — Да не се обучава с кучешкия отряд на полицейското управление на Ню Йорк?
— Много смешно. — Фил побутна младия чернокож вампир. — Паркингът е чист. Нека се върнем вътре.
Те се насочиха към входната врата. Заради партито тя бе отключена и всеки можеше да влезе. Гостите бяха инструктирани да дойдат с коли до Роматех, така че първо да бъдат проверени от охраната на входа. След това Конър проверяваше всички във фоайето. Хауърд Бар беше в офиса на охраната, наблюдавайки мониторите, за да се убеди, че никой няма да се телепортира в градината.
Фил и Финиъс правеха обиколки из градината и сградата. Засега всичко вървеше по план.
Фил беше запазил една конферентна зала близо до банкетната. По-рано през деня той се бе обадил на свещеника и му беше обяснил теорията си за миналото на Ванда, отец Андрю бе поискал да види диска с интервюто й. Сега той беше в залата и го гледаше.
Фил влезе във фоайето.
— Всичко е наред — докладва той на Конър.
— Добре — отвърна шотландецът. — Сега може да си починете. — След това погледна сурово Финиъс. — Не прекалявай с пиенето, момко.
— Ай, ай, капитан Конър.
Финиъс му козирува, след което се втурна към банкетната зала.
Фил го последва в шумната зала и погледна към далечния край, където беше открил Ванда по-рано. Той се усмихна на себе си, припомняйки си колко красива изглеждаше тя в сребърната си рокля и колко сладка бе с бебето, сгушено в ръцете й. Притежаваше толкова любов, която да раздаде само ако можеше да преодолее болката от миналото си.
— Здрасти, Фил — поздрави го весел глас.
— Лара. — Той прегърна годеницата на Джак. — Как си?
— Изтощена. — Тя отметна златисточервената си коса през рамото си. — Мисля, че ми отне цял час да се запозная с всички. Челюстта ме боли от цялото това усмихване и вече не помня дори половината от имената на хората.
Фил кимна.
— Ще ги запомниш с времето.
— Джак каза, че някъде тук има истинска храна.
— Ето там.
Фил посочи към далечния ъгъл.
— Добре. Ще взема нещо да хапна набързо, докато Джак танцува с ЛаТоя. Запозна ли се със съквартирантката ми?
— Все още не. Досега работех.
Лара погледна притеснено към дансинга.
— ЛаТоя отказа да ми бъде шаферка, докато не й кажем истината за Джак, така че й признахме снощи. Джак искаше да е там, в случай че напълно откачи и се наложи да изтрие паметта й.
Фил забеляза Джак на дансинга заедно с една чернокожа жена с червена рокля.
— Как е тя?
— Малко е… откачила. Винаги е знаела, че в Джак има нещо различно. Но мислеше, че е супергерой, затова сега е разочарована. Разбира се, аз мисля, че той е супергерой.
— Разбира се.
Лара се наведе към него.
— Не й казах за твоята тайна.
— Благодаря ти.
— Е, най-добре е да хапна нещо.
Тя побърза да тръгне и помаха на Финиъс, когато той се върна с чаша, пълна догоре с Криски.
Той отпи голяма глътка от сместа от синтетична кръв и уиски и трепна.
— По дяволите, това е добро.
Фил поклати глава, усмихвайки се.
— Конър ще научи.
— Не и ако взема едно от тези след това — отвърна Финиъс и му показа пакетче Вампос8, след това го върна в джоба на черните си панталони.
Фил знаеше, че вампирските бонбони за след хранене можеха да премахнат миризмата на кръв, но за тази на уискито не беше сигурен. Както и да е, това не бе негов проблем. Погледна към мястото, където би трябвало да се срещне с Ванда след пет минути.
— Някакви новини от Макс Мини Члена?