— Но аз обичам да танцувам.
Тино отскочи до масата, за да си открадне още една курабийка.
— Той е само за възрастни — обясни Маги, след което очите й се ококориха. — Лара, там ще е идеалното място за моминското ти парти.
Лара повдигна вежди.
— Значи е такова място?
— Точно — отвърна Ванда. — Само че… танцуват мъже вампири.
— Аз искам да танцувам — каза Тино.
Лара въздъхна.
— Звучи интересно, но не знам дали ще успеем да накараме шаферката ми да се съгласи. Тя е малко…
— Казах ти да стоиш далече от мен! — висок глас прекъсна Лара. — Само се приближи отново до мен и ще те ритам чак до другата седмица. Ясно ли ти е? — Млада чернокожа жена в червена рокля се появи при тях. — Лара, Блекола10 ме преследва.
— Кой, Финиъс? — Лара помаха на младия вампир, посочвайки му да стои настрана. Тя сниши глас. — ЛаТоя, той е много мил. Според мен прилича на Дензъл.
Приятелка й скръсти ръце с пуфтене.
— Един мъртъв Дензъл.
— Той беше един от вампирите, които ме спасиха от Аполо — продължи Лара. — Помогна да спасим всички момичета. Той е смел и лоялен…
— Не ме интересува — измърмори ЛаТоя. — Все още е един от тях. Не знам как можеш да понасяш да си сред тях.
Лара трепна.
— ЛаТоя, това са Константин, Маги и Ванда.
Приятелка й им се усмихна.
— Здравейте — поздрави тя и потупа Тино по главата. — Не си ли сладък? С майка си ли дойде?
ЛаТоя отново погледна към Маги и Ванда сякаш се опитваше да разбере, коя беше майката на детето.
— Да — каза Тино. — Искаш ли курабийка?
— Може. — ЛаТоя взе една чиния и заобиколи масата с храна, избирайки си. — Слава на бога, че открих къде се мотаят нормалните хора.
Ванда остави празната си чаша под стола.
— Е, какво имаш против вампирите?
— Оу, обичайното — отвърна ЛаТоя и метна едно зърно от гроздето в устата си. — Те са мъртви и гадни, вероятно миришат през деня…
— Това не е мило.
Константин се намръщи, докато вземаше последната курабийка.
— ЛаТоя, стига вече — прошепна Лара. — Аз съм влюбена във вампир.
— Знам — отговори приятелката й, направи гримаса и хвърли една скарида в чинията си. — И сега искаш да напуснеш полицията и да работиш за тази глупава вампирска компания.
— МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс — обясни Лара. — Ще мога да работя заедно с Джак.
— Аз харесвам Джак.
Тино се приближи до масата, наблюдавайки как спорят жените.
— Както и да е. — ЛаТоя сипа от лютия сос върху скаридата си. — Всичко, което знам, е, че дойдох в Ню Йорк, за да бъда полицай заедно с теб, а сега ти напускаш. Сега спокойно мога и да си отида вкъщи. Поне там няма да се налага да се разправям с група зловещи вампири.
— Откъде си? — попита Маги.
— Ню Орлиънс — отвърна ЛаТоя и лапна скаридата.
Маги покри устата си, за да скрие усмивката си, но Ванда не беше толкова учтива.
Тя се подсмихна.
— В Ню Орлиънс няма вампири, а?
— По дяволите. — ЛаТоя постави чинията си върху масата. — Няма измъкване от тези чудовища.
— Те не са чудовища — измърмори Тино.
— Прав си, миличък. — Лара приглади къдриците на малкото момче. — Те са истински хора. И имат истински чувства — заяви тя и погледна ЛаТоя остро. — Ти нараняваш чувствата на Финиъс. Той не заслужава това.
— Добре. Ще дам на Блекола да разбере точно колко съжалявам — отвърна приятелката й и си тръгна.
Лара я наблюдаваше как се отдалечава, след това се обърна към Ванда и Маги с объркано изражение.
— Това ми се струва прекалено лесно. Обикновено е по-упорита.
— Може би е размислила — предположи Маги и се изправи, за да огледа тълпата. — Къде отиде?
— Там — Лара посочи към бара. — Току-що взе една от вампирските напитки.
— Може би ще я занесе на Финиъс — предположи отново Маги. — Това ще е мил жест.
Ванда се приближи до масата и я огледа по-отблизо.
— Не мисля, че ще му предложи примирие. Лютивият сос го няма.
— Онова червеното нещо? — попита Тино. — Видях я да го взема.
Лара ахна.
— Трябва да я спра — каза тя и изтича след съквартирантката си.
— Трябва да предупредим Финиъс. — Маги огледа тълпата. — Виждаш ли го?
Ванда се заоглежда из залата, след това погледна надолу, когато нещо дръпна полата й.