— Здрасти, брато. — Финиъс остави кутията на кухненския плот и се обърна да поздрави Ванда. — Леле, маце, изглеждаш леко препечена.
Тя го погледна раздразнено.
— Много ти благодаря. — Изражението й се смекчи, когато приближи кухнята. — Всъщност наистина искам да ти благодаря. Не само, че донесе храна, но и че помогна на всички да се измъкнат от клуба.
— Няма проблем — отвърна Финиъс. — Съжалявам за взривяването. Знаеш ли, охранителят ти наистина беше бесен. Настоя да се телепортира заедно с мен в Роматех, за да предложи услугите си в борбата срещу Бунтовниците. Ангъс го нае с удоволствие.
— Сега Ангъс в Роматех ли е? — попита Фил.
— О, да! — Финиъс отстрани пластмасовия калъф от кутията и го постави пред Фил. — Това са някои оръжия, които Конър искаше да имаш.
— Добре — Фил отвори калъфа и откри два пистолета и доста пълнители.
— Ще ми се да можех да ти донеса няколко сребърни куршума — каза Финиъс, — но не мога да се телепортирам с тях.
— Разбирам. — Фил зареди пълнителя в единия от пистолетите.
— Ами храната ми? — Ванда погледна в кутията.
— Точно тук, госпожице Тости11.
Финиъс започна да вади бутилки синтетична кръв и да ги подрежда върху плота.
Ванда сграбчи една, отвори я и изпи съдържанието й на един дъх.
— Леле, бейби. — Финиъс погледна развеселен към Фил. — Чудя се защо ли е толкова гладна?
Фил не му обърна внимание и прибра останалите бутилки в хладилника.
Финиъс поглеждаше ту към Фил, ту към Ванда.
— Еднакви костюми на дървосекачи. Колко… интересно.
Ванда остави празната си бутилка на плота.
— Млъкни, доктор Фанг, преди да стана креативна с тази бутилка.
— Оу, извратено — ухили се Финиъс. — Харесва ми.
Фил зареди и другия пистолет, дръпна предпазителя и го подаде на Ванда.
— Някога използвала ли си един от тези?
— Не. — Тя огледа предпазливо оръжието, след това погледна саркастично към Финиъс. — Но знам накъде да се прицеля за упражнение.
— Оу, извратено и необичайно — намигна й Финиъс.
— Ще станеш ли сериозен? — изръмжа Фил. Той отново подаде пистолета на Ванда. — Това ти е необходимо.
Тя го взе с неохота.
— Предпочитам камшика си.
Финиъс изсумтя.
— Обзалагам се, че е така.
— Трябва ли да избия зъбите ти? — изръмжа Фил.
— Добре де, добре. — Финиъс вдигна ръце, сякаш се предава. — Любовния доктор просто се забавлява малко, това е всичко. Нещата са толкова… мрачни в Роматех. Тук, във вашето любовно гнездо, е много по-хубаво.
— Това е ловна хижа — поправи го Фил.
— Фил и Хауърд са ловци. — Ванда отиде до масичката за кафе и остави пистолета до камшика си. — По стените беше пълно с глави на трофеите им, но Фил ги премести в мазето, защото не ги харесах.
— Да, знам какво си направил — измърмори Финиъс. Когато Фил го удари с лакът, той прошепна: — Не се притеснявай, брато. Няма да кажа на никой.
— Хм, това е странно. — Ванда се завъртя, оглеждайки се из хижата. — Тук не виждам никакви ловни пушки. Как сте убили тези животни?
Фил трепна вътрешно. Не бяха необходими никакви пушки. Една напълно превърнала се мечка и един вълк можеха да убиват по старомодния начин.
Финиъс изпусна бавна, подсвиркваща въздишка и погледна знаещо към Фил.
Последният прочисти гърлото си.
— Хауърд никога не държи пушки тук. Някой може да влезе и да ги открадне.
— Оу. Ясно.
Ванда приседна на страничната облегалка на дивана очевидно доволна от отговора му.
— Е, какво става в Роматех? — смени темата Фил.
Финиъс премести празната кутия на пода.
— Ангъс пристигна преди няколко часа. Той превърна конферентната зала срещу офиса на охраната във военна стая.
— Военна стая? — попита Ванда изненадана.
— Има голяма вероятност нещата да ескалират — обясни Фил. — Особено сега, когато Касимир е в Америка.
Тя направи физиономия.
— Защо не можа да остане в Източна Европа? Там висят всички откачени вампири.
Фил трепна. Трябваше да каже на Ванда, че откаченият вампир Зигизмунд, също бе тук.
— Има смисъл в това Касимир да дойде в Америка. Той иска да унищожи всички модерни, хранещи се от бутилка вампири, а тук живеят повечето от тях. Основната им база е тук.