Той пое дълбоко въздух.
— Това наистина е важно.
— Да, предположих. Иначе нямаше да си направиш труда да се обадиш.
Той трепна, щом чу обидата в гласа й.
— Благодаря, че помагаш. Ще е хубаво да те видя.
— О, Фил. — Гласът й трепереше от чувства. — Бих направила всичко за теб, знаеш това. Ще чакам обаждането ти. Внимавай.
— Благодаря ти.
Той затвори.
Обзе го лошо предчувствие. Хижата в Уайоминг беше идеалното място да скрие Ванда. Никой във вампирския свят не знаеше за съществуването й. Но цената за използването й можеше да е прекалено висока.
Ванда сбръчка нос.
— Тук мирише на кафе.
— В продължение на сто години е било склад за кафе — обясни Роби. — Преди сборището живееше в една стара винарска изба, но ураганът Катрина я унищожи.
Ванда се огледа из огромната правоъгълна стая. По стените имаше петна от вода, показващи колко лошо е било наводнено хранилището. Сега беше сухо и празно, освен една малка част, където имаше един диван и няколко кресла.
Роби, Золтан и Дугъл бяха посещавали сборището в Ню Орлиънс и преди, затова хранилището бе запаметено в съзнанието им. Те просто бяха хванали Ванда, Финиъс и Фил и ги бяха телепортирали.
Ванда затегна камшика около кръста си.
— Къде са всички? Мислех, че ни очакват.
Фил посочи към една охранителна камера над главния вход.
— Вероятно знаят, че сме тук.
— Bonsoir, mes amis12. — В хранилището се разнесе дълбок, мъжествен глас. — Добре дошли в нашия дом.
Ванда се огледа наоколо, след това нагоре. По дължината на хранилището се простираше балкон. През една врата в средата му излезе двойка. Мъжът беше красив, облечен изцяло в черно, а жената до него носеше блестяща златна вечерна рокля, същия нюанс като косата й.
— Няма стълбище или някоя стълба — измърмори Фил. — Добър начин да останеш в безопасност.
Още вампири се показаха от стаята горе. Елегантно облечени, те сякаш застанаха за поза по дължината на балкона. Ванда осъзна, че сборището вероятно живееше в стаята на втория етаж. Без друг достъп, освен левитацията, това ги пазеше от нападение от смъртните.
Мъжът, облечен в черно, престъпи от балкона и се спусна надолу, а черното му палто се вееше около него, докато той не се приземи изящно на земята. Мъжът се поклони.
— Аз съм Колбеър Гранд Пайд, на вашите услуги.
— Ванда Барковски. — Тя протегна ръка.
Той се наведе и я целуна.
— Enchanté13.
Докато Колбер поздравяваше вампирите и Фил, Ванда наблюдаваше как още добре облечени вампири се спуснаха надолу от балкона.
— Аз съм Жизел. — Блондинката, облечена в златно, целуна Ванда по бузата. — За нас е чест, че сте тук.
Чест? Ванда не виждаше много чест в това да бъде примамка. А тези елегантни вампири изглеждаха като облечени за опера, а не за битка с Касимир.
— Ъмм, осъзнавате ли, че може да има битка?
Жизел наклони глава.
— Мислех, че битката ще бъде във „Вампайър Блус“. Нали това е планът или non14?
Ванда въздъхна.
— Да, но…
— Не се тревожи, chérie15. — Жизел я потупа по рамото. — Най-добрите ни фехтовачи ще ви придружат до клуба. Много от тях загубиха близки във Великата вампирска война от 1710 г. Нетърпеливи са да получат отмъщението си.
— Супер. — Ванда се усмихна криво. — Значи, всички са щастливи.
Тя погледна към Фил. Той се мръщеше цяла вечер, погледът му сякаш се спускаше навсякъде, като че ли очакваше опасност на всеки ъгъл.
Колбеър плъзна ръка около слабия кръст на Жизел.
— А къде са Скарлет и Тутси? Мислех, че те ще са първите долу.
— Още се бореха с грима си в банята, когато ги видях за последно. — Жизел се усмихна на Ванда. — Те са най-големите ти фенове.
— Фенове? — Ванда примигна, щом една фигура притича от стаята на горния етаж към балкона. — Леле. — Сребърната рокля бе напълно покрита с пайети и блестеше като диско топка. Отне й няколко секунди, за да привикнат очите й.
— Това е Скарлет — прошепна Колбеър.