- Така ли? - наостри уши енигмологьт. - Разкажи ми за това.
- Беше преди около половин година. Някой позвъни на вратата и аз отворих. Отвън стоеше мъж. Веднага разбрах, че не е възможен клиент.
- Как?
- Ако си работил по толкова строителни обекти, колкото аз, развиваш инстинкт. Както и да е. Започна да ме разпитва за оригиналните планове на „Лукс“. Каза, че е готов да плати значителна сума, за да ги види. Нещо в излъчването му не ми хареса. Отговорих, че плановете вече не са на разположение. Обаче той не искаше да си тръгне, не прие моето „не“ за отговор. Стоеше на прага и настояваше да научи къде са, на кого трябва да плати, за да ги разгледа. За миг си помислих, че ще влезе насила и ще претърси къщата. Накрая затворих вратата под носа му.
- Каза ли кого представлява? - попита Лоугън.
- Даде ми визитка от фирма, която никога не бях чувала. „Айрън Фист“ или нещо подобно. Мисля, че веднага я хвърлих на боклука.
- Как изглеждаше този човек?
Тя се замисли.
- Не мога да ти го опиша подробно. Беше краят на зимата и той носеше слънчеви очила и мека шапка, а яката на палтото му така и си остана вдигната. Висок горе-долу колкото теб, но малко по-пълен. - Тя направи пауза, за да отпие глътка бира. - Обаче не от външния вид, а от поведението му ме побиха тръпки. Нещо не беше наред с него. Само дето не заплашваше, но малко оставаше. Помислих да повикам ченгетата, но с какви доказателства разполагах? Освен това няколко седмици след случилото се имах странното усещане, че ме следят. Нищо, в което можех да бъда сигурна - просто изпитвах такова усещане.
- Значи затова ме изгони най-откровено? Не мога да те виня.
- Но вече от месеци всичко е наред. А той повече не се появи. Нямаше защо да се държа така.
Стъклото на близката витрина завибрира от изригването на корабна сирена.
- Ще ми кажеш ли защо искаш да видиш архитектурните планове на „Дарк Гейбълс“? - попита тя. - Искам да кажа, че от „Лукс“ имат копия на плановете. Нали ремонтират Западното крило?
Лоугън си играеше с чашата, за да спечели малко допълнително време.
- Да няма нещо общо със смъртта на Уил Стречи?
Той я погледна изпитателно.
- Трябва да знаеш, че аз работех с него по плановете за преустройството на Западното крило.
- Знам.
- Истинска трагедия. Той беше толкова мил.
- Как се работеше с него?
- Прекрасно. Като се изключи това, че се превърна в един вид ентусиаст. Искаше да разбере всички архитектурни детайли до последния.
- Как ти се струваше през последните няколко седмици?
- Не мога да кажа. От три месеца не съм го виждала.
- Това не е ли необичайно? Нали работехте по преустройството на крилото?
Тя вдигна рамене.
- Щом веднъж едрите работи по преустройството бяха свършени, той нае бригадир, който да се грижи за ежедневните задачи.
- Бригадир?
Тя кимна.
- Спомняш ли си името му?
- Съжалявам, но не. Не беше от тук. Но какво общо има това със смъртта на бедния Уилърд?
- Не мога да говоря за това. Единственото, което мога да кажа, е, че моят интерес към плановете е само косвен. - Той замълча. Разбира се, можеше да съчини нещо. Но макар да познаваше Памела Флуд съвсем отскоро, инстинктът му подсказваше, че истината или някаква част от нея ще постигне по-добри резултати.
- Въпросът е много чувствителен - започна той. - От „Лукс“ внимават да не се афишират.
- О, аз умея да си държа езика зад зъбите. Нямаш представа какви неща искат хората да им се построят в къщите.
- По случайност искам да открия точно това - една тайна. Трябва да знаеш, че попаднахме на много необикновен архитектурен детайл в замъка.
Сега беше неин ред да го изгледа въпросително.
- Детайл?
- И то такъв, който с години е останал скрит. Няма го на нито един от чертежите в „Лукс“. Това е причината да проявя любопитство дали прадядо ти - който вероятно е запазил пълен комплект планове, може да хвърли повече светлина върху нещата.
- Детайл - повтори тя. - Колко загадъчно. - Памела допи бирата си. - Ето какво ще ти кажа. Аз наистина притежавам архива на прадядо ми, включително оригиналните планове и спецификации. Ако можеш да минеш през офиса ми някой ден - да речем вдругиден, заедно ще ги прегледаме. Какво ще кажеш?
И Лоугън допи бирата си.
- Само кажи в колко.
20.