Выбрать главу

— Ти магьосница ли си?

Тя поклати глава.

— Познанията ми в тази област, макар и обширни, са чисто академични. Моята мощ се намира другаде.

— Къде по-точно? — поинтересувах се.

Тя посочи към стената. Втренчих се в натам. Накрая заявих:

— Не те разбирам.

Тя кимна към призрачното ми пламъче.

— Може ли да го преместиш? Така и сторих.

— Постави го редом с огледалото ти.

Изпълних и тази нейна молба. Огледалото беше много тъмно, както винаги тук, в къщата за гости на Мандор, където прекарвах нощта след скорошното ни съвещание.

Измъкнах се от леглото и пресякох стаята. Да, огледалото беше абсолютно черно. Не виждах никакви отражения в него.

— Особено ли е? — попитах.

— Не — отговори ми Ранда. — Затворих го и го заключих, след като дойдох. Също и другите огледала в къщата.

— Минала си през огледалото?

— Да. Аз живея в Огледалния свят.

— Семейството ти също? И онези други четири рода, за които спомена?

— Всички ние сме издигнали домовете си извън границите на отраженията.

— И оттам пътешествате от място на място?

— Именно.

— Явно, за да наблюдавате любимците си. И да похапвате онези, които не ви харесват.

— Да, заради това също.

— Ти си чудовище, Ранда — приседнах на ръба на леглото и я улових за ръката. — И аз се радвам да се видим отново! Ще ми се обаче да ме беше посетила по-рано!

— Идвала съм и преди — отвърна тя, — но използвах присъщи за народа ни заклинания за сън.

— Е, тогава ми се ще да си ме будила!

Тя кимна.

— Много бих искала да бях останала с теб или да те бях отвела в моя дом. Но поне в тази част от живота си, ти си истински приносител на опасност!

— Май така изглежда — съгласих се аз. — Но… Защо си тук сега, като изключим очевидните причини?

— Опасността се разпространи. Сега и ние сме заплашени.

— Като цяло предполагах, че в последно време опасността за живота ми е намаляла поне малко — отбелязах. — Нали пресякох опитите на Дара и Мандор да ме контролират и като че ли постигнах определен вид разбиране помежду ни…

— Но те пак ще си плетат интригите.

Свих рамене.

— Такава им е природата. Поне знаят, че аз знам за това и не съм лъжица за тяхната уста. Известно им е, че вече съм способен да им окажа отпор. Брат ми Джърт… с него, струва ми се, също се споразумяхме. И Джулия… бихме могли да…

Тя се засмя.

— Джулия вече използва вашето „съгласие“, опитвайки се да насъска Джърт срещу теб. Наблюдавах ги. Знам за това. Тя подгрява ревността му с намеци, че все още мисли повече за теб, отколкото за него. Всъщност иска да те отстрани заедно със седемте други претендента за Трона — и всички останали, които посмеят да се намесят. И тогава ще стане кралица на Хаос.

— Не може да стъпи и на малкото пръстче на Дара!

— Още откакто преодоля Джасра, тя има много високо мнение за себе си. Не й е хрумвало, че Джасра е станала мързелива и се е хванала на номера; не е победена чрез сила. Джулия по-скоро е готова да повярва, че е много по-силна, отколкото е всъщност. Което е и нейната слабост. Тя ще се обедини с теб, за да те накара да свалиш гарда, като на свой ред отново насъска брат ти срещу теб…

— Благодаря за предупреждението, макар че всъщност има само още шестима претенденти за Трона освен мен. Аз бях първи, но наскоро още половин дузина предявиха претенциите си. Ти каза, че са седем. Има ли още някой, за когото не съм чувал?

— Да, има един таен претендент — отвърна Ранда. — Не мога да ти назова името му, защото не го знам, но съм наясно, че си го виждал в басейна при Сухай. Знам и двата му облика, човешкия и за Хаос. Известно ми е, че дори Мандор вижда в негово лице достоен противник, когато стане дума за интриги. Впрочем, както предполагам, Мандор е главната причина, заради която онзи е избягал от Хаос в нашето кралство. Той се бои от доведения ти брат…

— Значи живее в Огледалния свят?

— Да, макар че още не знае за нашето съществуване там. Той намери входа в резултат от почти невероятно съвпадение, но продължава да мисли, че просто е направил изумително откритие — таен начин да се премества практически където си иска и да вижда почти всичко, като остава невидим. Досега ни се отдаваше да избегнем вниманието му, използвайки онези криви, които той не е в състояние да види, да не говорим да тръгне по тях. Но това съвсем определено го превръща в опасен съперник в борбата за Трона.

— Ако той може да шпионира — и дори да подслушва — през всяко едно огледало, без да рискува да го открият, и ако е способен да излезе оттам да убие някого и да избяга по същия път, то да, напълно разбирам каква опасност крие.