През 1976 година е организиран ВНИИСИ — там Милнер става заместник-директор по научната част. След перестройката той не прави опити да се внедри нито в политиката, нито в бизнеса. Затова пък има един по-млад бизнесмен, Юрий Борисович Милнер — през 1996 година той става вицепрезидент на МЕНАТЕП (Междуотраслови научно-технически програми).
Сега да преминем директно към сътрудниците на ВНИИСИ. Там работят много блестящи учени и просто свестни хора — сега те не ни интересуват. Ще говорим само за онези, които през 90-те години получават високи постове в правителството или почетната длъжност „олигарх“ — и започват да работят за управляващата чекистка мафия.
Виктор Иванович Данилов-Данилян, доктор на икономическите науки. Отива във ВНИИСИ от ЦЕМИ през 1976 година заедно с Шаталин. Завежда лаборатория (1976–1980). През 1980 година се мести в Академията за народно стопанство, където работи до 1991 г. Т. е. Данилов-Данилян не е бил в екипа на Гайдар — двамата се разминават (Гайдар се появява във ВНИИСИ през 1980 година).
Въпреки това през 1991 година Данилов-Данилян е назначен отначало като заместник-министър на околната среда и природните ресурси в правителството на Гайдар. Това не е някакъв невзрачен пост, както може би ще си помислят някои: тогава Данилов-Данилян е давал лицензите за добив на нефт и т. н.
Тъй като Данилов-Данилян не е участвал в семинарите на Гайдар-Чубайс, той явно е получил министерския пост не от Гайдар, а направо от чекистката мафия.
През август 1996 година му отнемат правото да издава лицензи: тогава министерството му е преобразувано в Държавен комитет по опазване на природата. Данилов-Данилян ръководи този Държавен комитет до юни 2000 година. Синът му, Антон Викторович, е също икономист. Бил е шеф на икономическото управление на администрацията на президента (от април 1997 година). Сега Данилов-Данилян-младши се занимава с бизнес — председател е на борда на директорите на банка „Губернски“.
Егор Тимурович Гайдар завършва Икономическия факултет на Московския държавен университет (МГУ) и започва там аспирантура — научният му ръководител е Станислав Шаталин. Няма съмнение, че през 1980 година Гайдар попада в елитния ВНИИСИ не заради някакви изключителни научни способности — тук много му помага произходът. Той е внук на двама известни писатели (Гайдар и Бажов), но още повече му помагат връзките на баща му. Тимур Аркадиевич е военен кореспондент на „Красная звезда“ с чин контраадмирал (!) и е обиколил света. Заедно с него Егор е живял дълго в Куба и в Югославия. Спорно е само в кое разузнаване е служил баща му — в КГБ или в ГРУ. През 1986 година Гайдар заедно с целия отдел на Шаталин се премества в новия институт ИЕПНТП. През 1987 година Гайдар се разделя с Шаталин — тръгва перестройката, „младите икономисти“ започват да излизат от чекистката нелегалност и да заемат ръководни постове. Тогава Гайдар става завеждащ на икономическия отдел в списание „Комунист“. През 1990 година се издига още повече — оглавява икономическия отдел на вестник „Правда“! По съветско време това е директивният орган на ЦК на КПСС — всяка дума в този вестник е била приемана като истина от последна инстанция и ръководство за действие. Такова назначение може да се обясни единствено с това, че в този период КПСС е само жалка играчка в ръцете на КГБ.
Пьотър Олегович Авен, кандидат на икономическите науки. През 1977 година завършва Икономическия факултет на МГУ, после пак там кара аспирантура. От 1981 до 1988 е сътрудник на ВНИИСИ и работи в една лаборатория с Гайдар.
През 1986 година, когато хората на Гайдар се преместват в ИЕПНТП, Авен не тръгва с тях, а остава във ВНИИСИ. И не сбърква, очаква го нещо по-голямо: през 1988 година заминава на постоянна работа в Австрия — в Международния институт за приложен системен анализ. Тук въпросът не е в прелестите на западния начин на живот, нито във фантастичната по съветските мерки заплата (5000 долара на месец) — тогава Авен попада в самия център на чекисткия проект „Икономическа реформа“ докато други млади икономисти са изпращани в Лаксенбург на стаж само за по няколко месеца, Авен се установява там за постоянно и сам организира тези семинари.
През 1991 година той заема един от ключовите за кремълската мафия постове в правителството на Гайдар: става министър на външноикономическите връзки. Тоест непосредствено ръководи канала за прехвърляне на природните богатства на Русия на Запад. Но през декември 1992 година Елцин се опитва да намери общ език с Върховния съвет, затова отстранява най-скандалните фигури в правителството. Авен се оказва на улицата и се заема с дребен бизнес (създава консултантска компания). След година го забелязва олигархът Фридман и го взема при себе си като почти равноправен партньор. През 1994 година Авен става председател на борда на директорите на Алфа банк. Сега личното му състояние се оценява на повече от 2 милиарда долара.