- Видях! Дяволът уби Закарий! Смърт! Това е истината, писарю!
- Не може да е бил Сатаната, Мария! Не може да си видяла Дявола. Било е нещо друго.
- Не ми вярваш, нали? - гласът на лудата отново звучеше разумно. - Но аз много добре знам какво видях! Ще ти кажа и друго: не виждам Дявола за първи път. О-о-о, ти мислиш, че съм луда, нали? Че ненормалната Мария бълнува и говори глупости. Аз нямам къща, местя се от едно място на друго, от една част на града в друга. Няколко пъти съм го виждала - прокрадва се в сенките, висок, с рога и опашка. Чувала съм как тропат копитата му по улицата, усещала съм миризмата на сяра, която остава след него. Виждала съм наметалото му, по-черно от нощта, и дългия меч, обвит в пламъци. И после някой умира. Като Закарий.
- Това са глупости! - извика Климент и издърпа рязко ръката си от тази на лудата - Дяволът не се разхожда по улиците на Плиска!
Мария се изсмя и дрезгавият й кикот огласи помещението.
- Още ли мислиш да ми помогнеш, писарю? На човек, който вижда Сатаната?
Климент преглътна с мъка и бавно кимна.
- Тогава го направи бързо - жената скочи на крака и пъргаво тръгна към вратата. На стълбите спря и се обърна към Климент, който продължаваше да я гледа от задния край на помещението. - Направи го по-бързо, преди Дяволът да дойде да ме вземе. Преди да дойде да вземе и двама ни - каза Мария и изскочи навън.
Климент остана загледан след нея. Така и не разбра какво бе търсила жената в подземното скривалище на свещеника.
5
След като се увери, че лудата си е отишла, Климент тръгна към Южната врата на крепостта. Смяташе да разпита стражите дали не са забелязали нещо съмнително във вечерта на убийството.
По пътя си купи печено конско месо с подправки, лук и парче хляб от един уличен продавач и лакомо ги изяде в сянката на крепостната стена на Вътрешния град.
Бързо стигна до високата Южна порта. Войници с дълги копия, мечове и плетени ризници се разхождаха между влизащите и излизащите хора. Понякога спираха някого, за да проверят къде отива или какво носи, след което продължаваха да се разхождат, без жегата да им прави впечатление. Други седяха в сенките и играеха на зарове, оглеждайки човешкия поток, трети стояха облегнати на стената.
Без да мисли много, Климент бутна вратата и влезе в караулното помещение. Блъсна го миризма на пот, кожа, смазка за мечове и боклук. В средата на дългото помещение, застлано с мръсна слама, около дълга маса обядваха няколко войници. Тесните бойници на кулата не пропускаха много светлина и всичко тънеше в полумрак. По стените имаше облегнати здрави и изпочупени оръжия и части от брони. В ъглите бяха нахвърляни купчини с парцали.
- Кой си ти?! Кой те е пуснал да влизаш тук?! - един войник бе скочил на краката и тръгна заплашително към писаря.
- Аз съм Климент, писар от крепостта. Тук съм по желание на кавхана Дукум - побърза да отговори той и вдигна пръстена със зеления камък. - Разследвам смъртта на християнския свещеник Закарий. Трябва да ви задам няколко въпроса.
- Вземи чаша и си сипи бира от бъчвата. Месото свърши. Аз съм Картак, началник-стража на Южната врата - надигна се от едната пейка едър мъж.
Климент с удоволствие прие предложеното му питие. Докато си наливаше, внимателно огледа военния. По-скоро дебел, отколкото едър, с обръсната до голо глава, сплескан нос и обици на ушите, Картак не правеше добро впечатление. Неговият циничен поглед подхождаше повече на побойник от Външния град, отколкото на началник на стража. Дрехите му бяха мръсни, с големи мазни лекета, коженият елек се бе разпрал от едната страна и висеше накриво. За сметка на това оръжията му бяха старателно лъснати, смазани и очевидно добре поддържани.
Тежък меч висеше на кръста на Картак, но по-опасна изглеждаше дългата тънка кама. От такова оръжие в ловки ръце спасение няма, знаеше Климент.
- Благодаря за бирата и наздраве - поздрави той и вдигна чаша към насядалите. След силното слънце навън прохладата в каменното помещение на караулното и студената напитка му се отразиха добре. Войниците отвърнаха в неравен строй със завалени гласове, от което писарят заключи, че поне половината са пияни.
„Това си върви със службата. Какво друго може да се прави тук, освен да се пие?“, помисли Климент и се обърна към своя събеседник.
- Казвай, писарю, какво искаш да знаеш? - попита Картак и обърса с ръкав пяната от бирата по устните си. От погледа на Климент не убягна как той изпитателно огледа помещението и предупредително стрелна с очи насядалите около масата войници.
- Както вече казах, преди два дни във Външния град е бил убит християнският свещеник Закарий. Съсечен е след проповед. Станало е близо до тук, надолу по хълма.