- Да, чухме за убийството! - Картак се ухили. - Отдавна не се беше случвало нещо такова. Нали новият хан покровителства християните...
- Нещо против ли имаш? - остро попита Климент.
- Не! Не! - побърза да уточни Картак и размаха ръце. - Нямам нищо против християните. Стига да не ни създават проблеми и да си знаят мястото, могат да се кланят на който Бог искат.
Около масата се чу одобрително мърморене.
- Как протече дежурството ви въпросната вечер? Видяхте ли нещо необичайно? - попита писарят.
- Нищо нередно! - отвърна веднага военният и се намръщи. - Тази вечер не бях на пост, но се върнах, преди да затворят портите. Всичко беше както обикновено.
- Все трябва да сте видели някого от връщащите се богомолци. Вече се е било смрачило, но още не е било напълно тъмно.
- Това няма значение. На портата палим големи огньове, за да виждаме кой влиза и излиза, преди да затворим вратите. Не сме видели никого. Нито християни, нито убиец.
- Откъде знаеш? Нали те е нямало!
- Както казах, върнах се, преди да затворим вратите в полунощ. Дежурният ми докладва и не съобщи за нередности.
- Къде беше в нощта на убийството?
Картак се намръщи отново.
- Ходих да пия с приятели, които не бях виждал отдавна. Търговци. Минаваха през града и ми се обадиха по-рано през деня. На другата сутрин си заминаха.
- Колко удобно! - не се стърпя да отбележи Климент.
- Съмняваш ли се в мен, писарю? - Картак се размърда.
- Не се съмнявам в никого. Все още. Просто питам -каза Климент. - Може ли да говоря с човека, който е командвал, докато те е нямало?
Картак стана и викна към другия край на помещението. Висок войник с кафяви очи и умен поглед седна на масата.
- Това е Гуман - представи го началникът му. - Той беше дежурен в нощта на убийството.
- Искам да знам дали сте забелязали нещо съмнително вечерта, когато е бил убит Закарий. Богомолците би трябвало да са минали през вашата врата. Може би и убиецът. Аз разследвам престъплението по желание на кавхана - отговори на въпроса в очите на войника Климент.
Гуман рязко кимна с глава.
- Нямаше нищо необичайно. Дори и убиецът да е минал през нашата врата, няма как да го разпознаем. Но предполагам, че е останал във Външния град.
- Това пък как го измисли? - присмя се Картак. - Не се впрягай, писарю, Гуман си пада малко мислител. Де да беше така добър и с меча.
Климент не обърна внимание на подигравките на началник-стражата.
- Защо мислиш, че е останал във Външния град?
- Защото вечер не пускаме никого с оръжие да влиза във Вътрешния град. Освен ако няма разрешение или не го познаваме по лице. Убиецът е носил меч. Рискувал е да го заловим, ако го претърсим. А ние със сигурност щяхме да го претърсим, защото, за да скрие меч, е трябвало да е поне с наметало. През лятото. Не! Мисля, че убиецът е останал във Външния град. Просто е - отговори войникът и изгледа студено Картак.
- Освен ако не е захвърлил меча в някоя дупка и после се е върнал преспокойно под носа ти - озъби се началникът и отпи голяма глътка бира.
- Околността е била претърсена. Нищо не е намерено - уточни Климент и погледна впечатлен Гуман. - Все пак не забелязахте ли нещо необичайно?
- Не! Както обикновено, по това време бяхме много заети, защото по залез-слънце всички се сещат, че трябва да влязат във Вътрешния град или да се върнат във Външния. Трябва да сме особено внимателни кого пускаме да се прибира и какво носи. Още по-внимателни трябва да бъдем с излизащите, защото не един и двама крадци са опитвали да се измъкнат точно по това време - войникът потропа с пръсти по масата. - Бяхме внимателни, но не видяхме нищо нередно. Минаха всякакви хора.
- Богомолците са били заедно на службата. Вероятно част от тях са се върнали във Вътрешния град след края й. Повечето са заможни хора. Страхували са се да не ги разпознаят, криели са своите лица и са вървели заедно. Не може да не сте ги видели! - настоя Климент.
- Вече ти се каза! Не са видели никакви християни, скрити или явни, чумата да ги тръшне! - ядно се намеси в разговора Картак.
- Имаше няколко групи, но те бяха от обичайните - търговци с колички, един керван, няколко конници, които попитаха за добра странноприемница, работници от строежите. Някои от боилите и други благородници. Бранко мина по едно време да провери дали всичко е наред. Дори и да е имало християнски богомолци, как да ги различим? Оглеждаме стоките, взимаме входна такса и ако не са прекалено съмнителни, ги пускаме в крепостта. Няма как да знаем кои са християни и кои - не. А и началникът - Гуман погледна Картак изпод вежди - се върна доста преди полунощ. Той също беше с нас при портата.