- Хайде, Картак, кажи ми какво стана - настоя Климент. - Къде си бил в нощта на убийството? Кого си видял да влиза през портите? Може и да съм обикновен писар, но съм сигурен, че стар войник като теб може да различи християнин от сто метра, без дори да се замисли.
- Казах ти! Не крия нищо. Бях на кръчма с приятели. После се върнах, помотах се малко около вратата и си легнах. Не видях нищо съмнително - военният неспокойно се огледа. - Носиш пръстена на кавхана, така че не бих посмял да те лъжа. А ти се махай! - махна с ръка на Гуман, който сви рамене и се върна на масата си. - Защо се заяждаш с мен, писарю? - очите на Картак бяха зачервени.
- Не се заяждам. Просто помисли: не видяхте ли някого, който да бърза? Някой, който да е дошъл след затварянето на вратите?
- Винаги някой закъснява и после трябва да ни доказва кой е, за да го пуснем.
„Или докато ви даде някоя монета“, помисли Климент.
- Чу Гуман. Може да се прави на голям умник, но е съвестен войник и не допуска нарушения. Тази вечер всичко беше спокойно - Картак завъртя очи и се надигна. - Сега трябва да ме извиниш. Имам работа - очевидно беше, че военният иска да се освободи колкото може по-бързо от писаря.
- Чувал ли си за „Отмъстителите на Тангра“? - смени темата Климент.
Картак пребледня, посегна към камата в колана си, но се усети навреме и седна отново.
- Разбира се, че съм чувал! Всички са чували. Но сега те са извън закона, нали?
- Така е, извън закона са - потвърди Климент. - Познаваш ли някого от тях? Много военни са били членове.
Картак преглътна, вратът му се зачерви.
- Не, не познавам никого. Аз съм обикновен войник и съм доволен от своята служба, макар че ханът можеше да ни увеличи заплатата.
- Разкажи ми каквото знаеш за „Отмъстителите“ - Климент се облегна на стола и скръсти ръцете си пред гърдите, така че пръстенът на великия боил да се вижда добре.
Картак въздъхна:
- Те преследваха християни. Уж бяха тайни, но всъщност всички знаеха за тях. Беше много модерно да си един от отмъстителите, но те не вземаха кого да е. Казват, че самият баща на сегашния хан Борис - Пресиян, е бил сред водачите им. Събираха се в къщите на големците, обикновено нощем, за да планират следващите удари. Никой не можеше да им се измъкне, щом го набележеха веднъж. Всички криеха лицата си с маски. Така плашеха жертвите.
- „Отмъстителите“ са били специализирани в убийствата на християнски свещеници.
- Така е! Те са най-лошите! До един са византийски шпиони! Свещениците са тези, които подкокоросват останалите да минават към новата глупава вяра. Колкото повече от тях бъдат избити, толкова по-добре за всички.
- Като Закарий ли? - попита тихо Климент. - Ти в колко убийства на християни си участвал, Картак?
- Стига! - началникът на стражата бе скочил на крака. - Не разбирам за какво говориш! Дошъл си тук да обвиняваш, без да имаш нищо. Това, че сме войници, не значи, че сме били от „Отмъстителите“. Всички знаят какво правеха! И не мисли, че там имаше само българи. О-о-о, това е една много удобна измислица. Имаше и славяни. Славяни, които по този начин се домогваха до благоволението на хана или просто искаха да се харесат - Картак избърса с ръка челото си.
- Славяни срещу славяни?
- Точно така!
- Какво знаеш за убития?
- Не го бях чувал до онзи ден. Малко ли хора идват и си отиват от столицата?
Климент кимна замислено с глава и попита:
- Кой друг беше на пост преди две вечери?
- Какво значение има - Картак се отпусна обратно на пейката. - Казах ти вече - всичко беше съвсем спокойно, не видяхме нищо съмнително.
- Думата „невинните“ говори ли ти нещо?
- Нищо особено. Просто дума.
- Все пак искам да говоря с останалите - настоя Климент.
- Безсмислено е. Те ще ти кажат същото. Ако искаш да намериш християните и водачите им - иди в кръчмата „Агнецът“. Във Външния град близо до общите бани. Там се събират обикновено. А сега ни остави, защото наистина имаме работа.
Въпреки нежеланието на началника Климент поговори с останалите войници. Под свъсения поглед на Картак те до един потвърдиха казаното от него. Всичко било нормално, не видели нищо съмнително.
След като се увери, че няма да разбере нищо повече, поне на това място, Климент благодари и си тръгна. Беше сигурен, че Картак не му казва цялата истина. Началникът на Южната порта криеше нещо, но какво, писарят нямаше представа. Може би трябваше да разпита войниците на друго място, един по един, когато началникът им нямаше да може да влияе.