- Има ли някой тук? - неуверено се провикна той и гласът му се отрази от дебелите поне половин метър каменни стени.
- Кой вика? - попита някой с неприятно дрезгав глас от другия край на помещението.
- Аз съм писар от двореца. Идвам по работа. Името ми е Климент - представи се писарят и преглътна.
От сенките излезе слаб мъж с тънки ръце. Висок и чисто облечен, с кожени ръкавици на ръцете и дебела престилка, той правеше странно впечатление. Климент бе очаквал да завари някой впиянчен, изцапан с кръв касапин, с достатъчно загрубяла душа и плитък ум, за да работи на място като Подземния дом.
- Името ми е Игнат - представи се новодошлият, свали едната си ръкавица и подаде ръка на писаря. - За първи път тук идва някой от двореца. Обикновено пращат гробаря с каруцата или най-много някой младок от патрула.
- За да го уплашат, нали?
- Виждам, че схващате бързо - усмихна се Игнат. - С какво мога да бъда полезен?
- Преди един ден е бил убит свещеникът Закарий. Искам да видя трупа - обясни Климент.
- Имате късмет - усмихна се Игнат. - Щях да го изгоря още вчера, но не ми остана време. Затрупан съм с работа. Жегата не е най-доброто време. Особено за старите хора и просяците по пазара. Като прибавим и обичайните инциденти - той сви рамене. - Е, сам виждате, всички маси са заети. Закарий и още няколко трупа мислех да изгоря довечера, като понамалее жегата. Но съм го огледал обстойно и мога да помогна, ако ми кажете какво ви интересува. Не че любопитствам, но рядко някой иска да гледа труповете на убитите. Камо ли писар от двореца.
- Опитвам да разбера колкото се може повече за жертвата. Искам да открия кой го е убил. Надявам се да видя нещо по трупа, което да ми даде насока - отговори Климент.
- Радвам се, че бяхте откровен с мен! - усмихна се Игнат и приближи към една от масите. Дано намерите това, което търсите. Готов ли сте? - гробарят хвана внимателно края на парчето плат. - Не е особено приятна гледка, уверявам ви.
Климент кимна и здраво запуши носа си с ръка. Правейки жест, сякаш отмята завесата в театрална постановка, мъжът отви тялото на убития свещеник.
Трупът беше страшен!
Закарий бе слаб, с малко косми на гърдите и дълги, изглеждащи като вкаменели клечки ръце и крака с черни нокти. Коремът му бе издут, от едната страна тъмнееше черно петно. Цялото тяло бе осеяно с по-светли и по-тъмни участъци кожа, сякаш лепени един върху друг.
Най-ужасна бе главата. Тя бе разсечена от горе до долу от удар, едното око липсваше, дългата бяла коса бе изпръскана с кръв. Това, което бе останало от лицето, представляваше сгърчена в ужас гримаса.
Климент усети как му се завива свят, а коремът му се надига, и немощно се подпря на една от стените, отчаяно опитвайки се да поеме дъх.
- Спокойно! Спокойно! - Игнат бързо заобиколи масата и подхвана писаря. - Внимателно! Седнете на тази пейка. Изпийте това, ще ви помогне - той сръчно бръкна под горната си дреха, извади малка желязна бутилчица и я поднесе към устните на Климент.
Писарят отпи, усети как парещата течност се стича по гърлото му и успокоява корема.
- Благодаря! Вече се чувствам по-добре - каза той.
- Сам съм измислил това питие. Сложил съм му няколко билки, успокояващи стомаха и главата. Не сте първият, на когото прилошава от трупове. Няма и да сте последният.
- Благодаря - повтори още веднъж писарят. - Ще поседя още малко и ще се оправя напълно.
- Чудесно - Игнат скочи на крака. - През това време аз ще направя оглед на трупа. Искате ли?
Климент само кимна.
- Всъщност няма много за оглеждане. Мъжът е починал от силен удар с меч по главата. Вероятно е умрял веднага. Ако съдим по разреза, направен отгоре надолу, този, който го е ударил, е бил силен и висок. Вероятно е военен, те удрят по този начин. Може и да е скитник или разбойник, но със сигурност е служил във войската - Игнат заобиколи масата и се втренчи в трупа. - По-интересно е изражението на лицето. Ако го погледнете - Климент се осмели да хвърли само бегъл поглед към масата и извърна глава встрани - не може да не забележите изписания ужас. Виждал съм много убити. Много, гледали убиеца си в очите, преди да умрат. Никой от тях не е бил с такова изражение на лицето. Каквото и да е видял този свещеник преди да умре, не е било просто смъртта. Видял е нещо, което го е хвърлило в истински неподправен ужас.
- Видял е Сатаната! - изграчи Климент откъм пейката.
- Сатаната! Това обяснява много неща! - засмя се Игнат. - Не ми се подигравате, нали?
Писарят махна с ръка.
- Не! Една жена е видяла Дявола да влиза в черквата минута преди убийството.