- Странно! Мислех, че Сатаната не съществува! Явно ще трябва да ревизирам възгледите си.
- Имаше и петно. Отстрани на тялото. То от какво е?
- Значи сте го забелязали? Браво! Всъщност петната са няколко. Има и по гърба, и по лявата страна. Вероятно са получени, докато убитият е падал на земята. Сигурно се е ударил в нещо- Възможно е да е получил натъртванията и след смъртта. Ако някой го е ритнал, ще се образуват подобни наранявания. Да ви покажа ли и гърба?
- Не, благодаря - Климент се бе възстановил достатъчно, за да може да гледа към масата, макар и отдалеч. - Кожата му е някак различна. Едни места са по-светли, други - по-тъмни. Защо?
- Цялото тяло е осеяно с белези от стари рани. Там където кожата е била пробождана или откъсвана, е по-светла и затова тялото изглежда така. Двата крака са били счупени, единият - на две места. Имал е късмет, че въобще е можел да ходи. Със сигурност не е бил от най-пъргавите.
- Какво значи това? От какво са белезите?
- Този човек е бил измъчван!
- Измъчван ли? Кога? От кого? Защо?
- Много въпроси задавате - Игнат седна до Климент на пейката. - Не на всички мога да отговоря. Нямам представа кой го е измъчвал. Ако се съди по някои от раните, правил го е истински палач. Изстисквал го е малко по малко поне няколко дни. Фактът, че човекът е останал жив след всичко, което е преживял, потвърждава предположението ми, че мъчителят си е разбирал от работата. Но кой е бил? Не знам! Самите белези са стари, на повече от пет години. Друго не мога да кажа. Ще го изгоря тази вечер, като мръкне и намалее жегата.
- Кой сте вие всъщност? - не се сдържа да попита Климент. - Гробар? Чиновник? Говорите като лекар, но тук няма кого да лекувате. Честно да си кажа, преди да дойда, очаквах да срещна някой пропил се претръпнал касапин.
- Аз наистина съм лекар - отговори Игнат. - И то много добър. Обикновено съпровождам войската. Без да искам да се хваля, мога смело да кажа, че много войници са живи благодарение на мен. През останалото време продължавам да уча. Тук. Човешкото тяло не може да се лекува, ако не го познаваме добре. Това място е идеално за целта. Иначе сте прав. Когато ме няма в Подземния, пращат провинилите се войници или престъпниците с по-леки наказания.
- И какво може да научите тук? - попита писарят.
- Много неща. Едно е да го прочетеш на книга, друго е да го видиш наистина, дори да го пипнеш с ръка. Ако искате, мога да ви покажа - там отзад съм отворил гръдния кош на един скитник.
Ръсейки благодарности, Климент скочи на крака и се втурна към вратата.
- Заповядайте пак! Беше ми приятно да поговорим -викна след него Игнат.
„Никога повече!“, зарече се писарят и се запъти към вкъщи.
6
Докато се прибираше към странноприемницата, Климент усети колко е уморен. Взе си от печеното на Кладий, малка каничка с разредено вино и хляб, отклони предложение за надсвирване с гусли и се качи в стаята. Седна на кревата и постави яденето на сандъка пред себе си. В него държеше малкото свои вещи и същевременно го използваше като маса.
Докато разсеяно режеше и ядеше месото и хляба, отново започна да обмисля наученото през деня. В главата му беше пълен хаос от случки, впечатления и образи. След около половин час тя вече го болеше ужасно, а не бе стигнал доникъде.
„Фактите, трябва да се придържам към фактите - припомни си Климент часовете по логика. - Когато искаме да разрешим дадена задача, трябва да се придържаме към фактите. Нека видим какво знам“, писарят се отпусна назад в леглото, скръсти ръце под главата си и се загледа нагоре.
„Кладий не е чистил този таван, откакто странноприемницата е построена, сигурен съм - усмихна се писарят и започна да изрежда всичко, което знаеше. - Убит е християнският свещеник Закарий. Съсечен в подземната си черква. Никой не е видял нещо необичайно през нощта на убийството. Стражите на портата във Вътрешния град - също. Една луда жена твърди, че Дяволът е влязъл в черквата. Според нея свещеникът е бил заплашван, а преди десетина дни особено се стреснал, когато намерил на една от стените изписана думата „Невинните“. Преди новият хан да ги забрани, са действали няколко тайни организации, които са избивали християни. „Отмъстителите на Тангра“ са преследвали свещениците. В нея са членували много военни. Началникът на Южната порта Картак се държи съмнително и не може да даде задоволителен отговор къде е бил в нощта на убийството. Закарий е умъртвен след удар с меч, разсякъл главата му почти от горе до долу. Убиецът е бил силен и висок, удрял е като военен. По тялото на свещеника личат следи от стари мъчения“.