7
Климент се събуди в чудесно настроение. През открехнатия прозорец нахлуваше ярко слънце, което изпълваше помещението със светлина. Още беше рано и в стаята се усещаше хладната милувка на нощния бриз.
Писарят се протегна, обу сандалите си, облече кожен панталон, сложи риза и елек и погледна през прозореца. Денят обещаваше да бъде топъл. Макар и рано, слънцето вече грееше ярко, по небето нямаше нито един облак, въздухът стоеше, без да помръдва. Климент вдиша дълбоко и се загледа в слугите, тичащи из двора.
Подготовката за деня бе в разгара си. Кладий лично бе излязъл да разхвърля пясък в току-що преметения преден двор. Гъркът гонеше с ритници няколко любопитни кокошки и високо кълнеше двете слугинчета, които е трябвало да ги затворят в кокошарника. Готвачът Флавий се връщаше от пазара, понесъл в ръцете си кошница, пълна със зеленчуци, месо и подправки.
„Ако се съди по доволната му усмивка, сигурно ще прави любимата си яхния, а после ще седи и ще се надува като пуяк, докато останалите го хвалят и му подхвърлят дребни монети“, помисли си усмихнато Климент.
Флавий бе чудесен готвач и настояваше да се отдава нужното на таланта му. Той беше една от причините странноприемницата да е добре посещавана, за което свидетелстваха и пълните конюшни. Хора идваха и си отиваха, а малкото постоянни наематели бяха завързали приятелски връзки помежду си.
Климент се провеси през прозореца. Обичаше да гледа как помощниците се грижат за конете, как ги мият и четкат, как решат гривите и сплитат опашките им. Макар да бе много лош ездач, той можеше лесно да определи качествата на едно животно по косъма, походката и стойката.
Двама ранни посетители влязоха в двора и завикаха собственика, обявявайки на висок глас колко са гладни и уморени след дългия път. Кладий любезно ги отпрати към общите помещения, опитвайки се да прецени колко би могъл да изцеди от тях. Новодошлите бяха последвани от малък взвод войници.
Смеховете и закачките внезапно стихнаха, а мустакатият им предводител попита за нещо Кладий. Като се усмихваше подкупващо, гъркът посочи нагоре към прозореца, от който се бе показал писарят. Военният кимна и приближи сградата с вдигната нагоре глава.
- Ти ли си Климент? - извика той и металният му глас проехтя в тихия двор.
- Да. Защо?
Капитанът не отговори, обърна се към четиримата войници, които завардиха вратите, и забързано влезе в къщата. Притеснен, Климент отвори да го посрещне.
Непознатият влезе в стаята и тя внезапно отесня. Беше едър, носеше желязна плетена ризница, високи ботуши и меч.
- Аз съм капитан Имез от градската стража. Наредено ми е веднага да те заведа при кавхана Дукум.
- Случило ли се е нещо? За какво ме викат? - попита Климент, като бързо грабна колана със закачения на него нов меч.
- Това засега ще взема аз - Имез се наведе и прехвърли колана през рамо. - Не знам защо трябва да отидеш в двореца. Аз просто изпълнявам нареждания. Иначе - да, нещо се е случило. Тази нощ е бил убит християнският свещеник Павел. Някой го е удушил, след което го е наръгал в сърцето. Тръгваме ли? - военният се обърна и затрополи надолу по стълбите.
Изумен, Климент не знаеше какво да каже. Послушно заситни зад водача си, който повече не му обърна внимание.
- Арестувате ли го? - попита Кладий, когато двамата се появиха на двора пред странноприемницата. - Ако го хвърлите в затвора, кой ще му плати наема?
Имез отпъди с ръка гърка, който продължи да се вайка, изчислявайки на глас колко пари ще изгуби, направи знак на войниците и те мигом обградиха Климент в квадрат с вдигнати копия. Групата напусна двора. Малката тълпа, събрала се да гледа посещението, повървя известно време след нея и се разпръсна.
Докато бързо напредваха към Вътрешния град, писарят се опита на няколко пъти да заговори военния, за да разбере повече подробности, но не получи отговор. Неуспял да поведе разговор, той насочи мислите си към убития свещеник.
„Ужасно! Първо да те душат, след това да те намушкат! Някой трябва много да е мразел този Павел, за да го подреди така - помисли писарят и се огледа предпазливо.
- Жалко, че не успях да науча нищо, което да ме насочи към убиеца. Освен подозренията към Картак, не съм постигнал нищо друго. Затова ли ме вика Дукум? Да ми се кара за зле свършената работа? И арестуван ли съм всъщност?“
Потънал в мисли, Климент не усети кога стигнаха до двореца. Стражите явно познаваха добре Имез, защото ги пропускаха да минат без обичайните проверки. Той освободи с рязко кимване останалите войници и пое заедно с Климент по коридорите. Писарят трябваше да подтичва зад военния, който с бърза крачка преминаваше покрай високите колони, водоливниците и чудесните плочки от печена цветна теракота, украсяващи стените.