Выбрать главу

Скоро стигнаха до кабинета на кавхана. Имез почака да доложат за тях, влезе и коленичи пред Дукум. Климент също прегъна коляно.

- Благодаря, Имез! Това бе всичко. Свободен си! - разпореди великият боил.

Капитанът бавно стана, поклони се още веднъж и се обърна към вратата.

- Чакай! Чакай! - спря го Климент. - Върни ми колана с меча!

- Ще го оставя на охраната отвън - отговори Имез, кимна още веднъж и излезе.

Климент се обърна към кавхана. До него стоеше чигатът Бранко, който шеговито намигна на писаря.

- Не обръщай внимание на Имез - каза Дукум и седна на един от столовете около отрупаната с пергаменти маса. - Прекалено се вживява в задълженията си, но е верен, изпълнителен и на него може да се разчита. Нарочно го изпратих да те доведе. Исках всички да видят, че си под личната ми защита. Знаеш ли защо, Клименте?

Писарят кимна и се настани на стола, посочен му от боила. Без да чака покана, Бранко седна на една от пейките до стената. Мечът му издрънча, когато се удари в каменния под.

- Убили са още един християнски свещеник. Съжалявам, че не можах да помогна - сведе глава писарят.

- Не говори глупости, Клименте! - скара му се Дукум. - Никой не е очаквал от теб да намериш убиеца за два дни. Затова пратих Имез. Да се почувстваш защитен - кавханът се отпусна в стола. - Кажи ми какво свърши досега, за да можем да продължим нататък. Предполагам, нямаш нищо против Бранко също да участва. Той има опит в тези работи.

Климент кимна и бавно разказа какво бе научил. По средата на разказа Дукум стана, извади от една ниша в стената кана с вино и наля на всички. Притеснен, че го обслужва кавханът, Климент заекна, докато благодареше, което предизвика поредната усмивка у Бранко.

След разказа на писаря в стаята се възцари тишина.

- Никога не съм харесвал Картак - обяви чигатът. - Немарлив е и не си изпълнява добре задълженията. Непрекъснато се забърква в какви ли не съмнителни истории. Готов е и майка си да продаде за шепа златни монети. Но е добър войник, доказал се в битка.

- Трябва да поразровиш още около него, Клименте - каза кавханът. Ако няма добро обяснение за дните, в които са извършени останалите убийства, може да се окаже, че си на прав път.

Писарят кимна.

- Едва ли е нужно да казвам, че ханът побесня, като научи за новото убийство - продължи Дукум. - Борис смята, че някой му се подиграва. По-лошо - че някой оспорва властта му, след като открито не изпълнява неговите заповеди да се зачитат християните.

- Къде е бил убит Павел? - попита писарят.

- Във Вътрешния град, близо до Южната порта, което прави Картак още по-подозрителен - отговори бързо Бранко. - И преди да си ме попитал - никой не е видял нищо. Трупът е бил намерен около полунощ от началника на нощната стража Грод. Обикалял района и случайно се натъкнал на трупа.

- Необходимо е да впрегнеш всичките си сили в разрешаването на тези убийства. Вече няма никакво съмнение, че всичко е свързано, че престъпленията не са случайни, а следват някакъв план. Което ме тревожи - кавханът погледна писаря право в очите.

- Знаете ли какво правят „Отмъстителите на Тангра“? - попита Климент.

Дукум и Бранко се спогледаха.

- „Отмъстителите“ вече не съществуват. Ханът ги разтури и дейността им е извън закона! - обяви Дукум.

- Въпросът е дали наистина са свалили маските, зад които се криеха. Носят се различни слухове за нови сбирки, за ритуали извън града. Някои от видните боилски родове били предоставяли къщите си са тези събрания. Но няма нищо конкретно. Само слухове - обясни Бранко.

- Това не би учудило никого. Всички знаят, че членовете на тези родове бяха най-върлите поддръжници на „Отмъстителите“ - допълни Дукум. - Ако се събират отново, ако пак са започнали да избиват християни и християнски свещеници, ти трябва да разбереш това, Клименте. Да откриеш къде се събират, кой е водачът им, кои са членовете и какво всъщност планират. Може би става въпрос за заговор срещу хана! Положението е по-сериозно, отколкото предполагах! Разбираш ли?

- Защо Павел е бил във Вътрешния град? - попита в отговор писарят.

В първия момент Дукум сякаш не разбра за какво става дума, след което се разсмя.

- Странно скача мисълта ти! Дано това ни е от помощ - той стана от стола и започна да се разхожда из стаята. - Но въпросът ти е добър. Явно Павел е имал среща с някого във Вътрешния град, дори може би в двореца. Лесно може да се установи с кого се е видял.