След като отрече иконоборството, Теодора се съсредоточи в разправа с павликяните. Гони ги, убива ги, разпъва ги на кръстове.
Докато учеше в Константинопол, Климент слушаше разкази за това как Богобоязливата Теодора се разправяла с еретиците. Някъде през 845 година тя бе се опитала да ги прогони в Мала Азия. Там павликяните бяха съумели да създадат собствена държава и продължаваха да разпространяват учението си чрез трима свои пълномощници - Судал, Дука и Аргир. Византийската императрица организира военни походи срещу тях. Който отказваше да приеме христовата вяра, беше убит. Според хвалебствените доклади на самите пълководци за по-малко от година те бяха успели да убият над 100 000 души, а имуществото им бе предадено на църковната хазна.
„100 000 души! каза си писарят и потръпна. - Дано при нас никога не се случва нещо такова!“
В резултат останалите павликяни избягаха при най-злите врагове на Византия - арабите. Те ги посрещнаха радушно и дори им отстъпиха няколко града, в които да се заселят. Впоследствие павликяните взеха участие във войните срещу империята, а познанията им за уредбата на Византия често помагаше на арабите в битките.
„Ето до какво водят религиозните гонения! Довчерашни братя се изправят един срещу друг. Както е тръгнало, и при нас нещата ще стигнат дотам“, мрачно помисли писарят и продължи пътя си.
Лесно намери резиденцията на византиеца. Той живееше в чудесна малка къща, разположена близо до двореца.
Климент се представи на двамата чуждестранни охранители, които Атанасий бе взел от родината си, за да го пазят в българската столица. След като почака малко, бе въведен в къщата от нисък иконом с парфюмирана коса и женствени маниери.
Подовете бяха застлани с дебели килими, пищни гоблени със златни и сребърни нишки висяха по стените. Всички бяха на библейски теми, а точно срещу входа, над стълбището, водещо към втория етаж, висеше голяма икона на малкия Христос в ръцете на Дева Мария. Климент не можеше да не се възхити от майсторската й изработка.
- Прекрасно произведение, нали? - Атанасий се бе появил от една от вратите на долния етаж. - Ще даря вашия хан с още по-красива икона, след като се покръсти.
Византиецът бе среден на ръст, с гъста късо подстригана коса, почнала тук-таме да побелява, и с добре оформена брадичка. Кафявите му очи се стрелкаха живо, гласът му бе мек и приятен. Облечен с дълга синя роба, поръбена с пурпур, и малка наметка на раменете, той правеше впечатление на фин, влиятелен и богат човек. Прекрасните му маниери можеха да заблудят всеки, но Климент много добре знаеше колко трябва да внимава с пратеника на Константинопол. Неведнъж в миналото се бе сблъсквал с подобни хора, които под изисканата външност и приятелска усмивка носеха стоманени сърца и студени души, готови да минат през всичко, за да постигнат целите си.
Византиецът вежливо покани Климент в една от богато украсените стаи. Посочи му удобна кушетка с елегантно извит край, а той полегна на друга.
- Ние сме ромеи! - каза Атанасий и си взе чепка грозде може да сме християни, но сме потомци на Великата Римска империя. Чувствайте се като у дома си.
Климент кимна и също посегна към гроздето. Знаеше, че не бива да позволява на византиеца да взима инициативата. В крайна сметка той наистина си беше у дума, докато Атанасий - не.
Домакинът поведе светски разговор. Интересуваше се от времето, покачващите се цени на зърното, жегата, невъзможността в Плиска да се намери добър готвач. Обсъдиха градския тръбопровод, по който течеше дори топла вода. Атанасий похвали българските инженери, макар зад думите му да прозираше завист.
- Императорът се е разпоредил да започне изграждането на нов водопровод в Константинопол. С Божията воля той ще стане най-големият в света! — обяви византиецът, а Климент прикри усмивката си с ръка. Знаеше, че нищо такова няма да се случи. - Виждам, че не ми вярваш - продължи Атанасий и се намести по-удобно на кушетката. - Но с помощта на Бога всичко е възможно. Дори вашият хан Борис започна да го разбира.
Гостът предпочете да премълчи.
- Ето, владетелят ви призна християните, даде им права, скоро и той вероятно ще се покръсти. Някак неудобно е - Атанасий се усмихна подкупващо - една от най-големите държави в Европа да е езическа. Освен че погубвате душите си, това пречи на търговията и политиката. Как да се договарят двама владетели, като единият се кълне в Христос, а другият - в Тангра? Затова и толкова изтрайва мирът ви. Търговците имат повече доверие на едноверци, отколкото на езичници. Християните са свикнали да търгуват с християни, не с неверници.