Климент приближи до лекаря и клекна пред него. Беше благодарен, че му е спестил неприятната гледка, но в същото време се чувстваше като страхливец.
- Свещеникът се е опитвал да се бори - продължи Игнат. - Бил е силен мъж. Но с примка на шията не е имал много шансове.
- Има ли нещо необичайно по трупа? Нещо, което да не е както трябва? - попита писарят.
- Да, има. Има нещо много странно по този труп.
- Какво?
- Белези! Същите като по тялото на Закарий. Убитият е по-млад и всичко се вижда съвсем ясно.
- Какво значи това? - Климент скочи на крака.
- Нямам представа! Някой е измъчвал Павел по същия начин, по който е измъчвал и другия свещеник. Дори бих казал, че го е правил един и същи човек. Направих някои измервания и установих, че са използвани едни и същи инструменти.
- Искам да го видя! - неочаквано каза писарят.
- Сигурен ли си? Гледката наистина не е приятна.
Климент кимна с глава. Лекарят вдигна рамене, оправи измачканата си дреха и поведе писаря в мрачното студено помещение. Без много церемонии дръпна двете парчета плат, покриващи трупа.
Павел наистина бе едър мъж. Езикът му бе изскочил от устата, лицето бе подуто и посиняло, около врата ясно личеше тънка черна ивица, мястото, където се бе впила примката на убиеца. Грозна рана обезобразяваше гръдния му кош, по съсирената кръв веднага започнаха да кацат мухи.
Цялото тяло на свещеника бе осеяно с бледи белези, едни - по-големи, други - по-малки. Някои места изглеждаха така, сякаш кожата им е била свалена и след това е израснала отново. Едва сдържащ дъха си, Климент излезе и седна на пейката до входа.
Игнат дойде до него и сложи ръка на рамото му.
- Добре направихте, че видяхте тялото! Ако човек иска да свърши нещо, трябва да го направи сам! Моите очи са тренирани и това, което казах, е съвсем точно, но след като видяхте жертвата, възприемате нещата по друг начин, нали?
Климент само кимна.
- Същото е и на бойното поле - продължи лекарят. - Колкото и да ти описват какво е там, колкото и да ти разказват какво предстои, докато не го изживееш, не можеш да го разбереш. Същото е и с любовта - сам трябва да усетиш какво е.
Писарят си спомни няколко любовни стиха, които бе чел в Константинопол. Сега му се видяха странно безчувствени.
Докато вървеше обратно към крепостта, Климент доволно се усмихна. Бе открил нещо много важно! Между двамата свещеници имаше връзка! Еднаквите белези по техните тела ясно го доказваха.
8
Не успя да намери чигата Бранко и затова се наложи дълго да разпитва стражата, докато разбере къде е живял Павел. Убитият се оказа почти съсед на Климент. Странноприемницата, в която свещеникът бе отседнал, се намираше само на няколко улици от тази на писаря. Въпреки това „Глиганът“ не бе по вкуса на Климент. Помещенията бяха мрачни, по ъглите се бяха събрали купчини боклук, по тавана имаше жълти петна.
Писарят си избра една маса в ъгъла, поръча хляб, сирене, маслини и бира и внимателно отблъсна предлаганата от момчето, обслужващо клиентите, яхния, въпреки уверенията му, че е много вкусна. Съдейки по общия вид на помещението, писарят се съмняваше, че яденето е добро.
Не се излъга в преценката си. Бирата бе разредена и кисела, хлябът - твърд, сиренето - ронливо. Единствено маслините бяха едри и вкусни, но това съвсем не бе достатъчно, за да накара Климент да промени мнението си за мястото, на което бе попаднал.
Докато се хранеше, внимателно посръбвайки от пивото, бавно огледа посетителите. Няколко войници седяха по пейките и пиеха вино, топейки в него хляба си. Трима души, приличащи на търговци, се бяха скупчили в един от ъглите и тихо шепнеха нещо. На една от масите играеха на зарове, на друга се пазаряха за цената на боен петел, на останалите седяха случайни посетители като Климент. Какво бе привлякло Павел в подобно място, писарят не можеше да си представи. Най-вероятно ниските цени.
- Значи ти си този, който не иска да яде от яхнията ми?! - рязък глас изтръгна Климент от мислите му и го накара да подскочи. Срещу него гол до кръста, с вързана на главата кърпа и скръстени на хълбоците ръце стоеше дебел човек, явно готвачът. - И защо, ако мога да попитам, не искате да я опитате? Цените са разумни, готвеното е направено сутринта, използваните продукти са съвсем пресни. Може би имате нещо против мен?!
- Не, не - побърза да увери писарят. - Не съм гладен. Дойдох малко да си почина и да се разхладя с чудесната ви бира.
- Яхнията ми чудесно върви с бира - не се даваше готвачът. - Можете лесно да се убедите.
- Наистина не съм гладен. Пък и чакам един приятел, свещеника Павел. Когато дойде, може би ще хапнем заедно.