Запъти се към душа. Бе окървавен до лактите и се надяваше, че от студената и топла вода ще получи поне част от онова, което можеше да му даде фортфертът.
Напразно се настройваше по коридора. Когато застана пред огледалото, той ужасен отскочи и съмнението отново го загложди. Картината от огледалото бе твърде отблъскваща за него. Куцият му крак бе по-къс с повече от пет сантиметра. Бръчките по неокосменото му лице сякаш бяха на Матусал3, гъстата коса изникваше изведнъж от веждите. Само в очите намираше утеха. От необичайно силната светлина зениците се бяха свили до връхче на игла, но тъмнокафявите очи дори и в този непривичен за тях момент не бяха изгубили остротата си.
Разумни са, помисли си обнадежден, и още по-разумни ще станат. Усмихна се насърчително на огледалния си образ, за да се ужаси веднага от гримасата си. Това тепърва трябва да тренира. Рефлексите на мускулите не могат да се изменят толкова бързо. И сега, когато го изпита върху собствената си кожа, разбра, че великият Биънс е бил мошеник. Не мошеник, а страхливец, бърборещ за морал, етика, хуманизъм и всички му вярваха! Когато определяха в каква степен вложеният в електронния мозък човешки интелект възприема чрез вълните на консоциатора преобразения маймунски череп, Биънс махаше любезно с ръка.
Краят биваше безболезнен наистина, Биънс не би търпял онези да ги заболи нещо. Но защо никога не предположиха, че избраниците, които съдействаха за репрограмиране на мозъците си, са знаели точно — тъкмо поради етически съображения — каква ще бъде съдбата на маймунските копия?
Значи, маймуната не само е била подлагана на разпит, но е знаела точно и какъв ще бъде краят на експеримента.
Биънс винаги зяпаше с тъжен поглед към тавана, докато нещастникът след късия и съвсем нечовешки рев на протест затихваше в удобния фотьойл. Не, въздействието върху емоционалните сфери дори с отличния в същност метод на Биънс не бе успешно. Тогава ревеше маймуната, не човекът… Но фотьойлът бе удобен, а смъртта — спасителна и бърза, защото хуманизмът на Биънс… И ако чувствителната душа на Биънс отложеше за малко края, разговорът с тях бе пак същия като предишните. И никога не му казваха не — искаха смъртта веднага…
Ако Биънс поне един път, само за една минута би почувствал доколко може, не доколко трябва да се приспособи към това тяло, към този живот, тогава би узнал колко глупав и страхлив дилетант е бил! Истинският, големият експеримент можеше да започне, ако предварително бяха проучили всичко, без изключение! В края на градината на клиниката, почти до джунглата, над комина на крематориума въздухът потрепваше от тропическия вятър — а той бе прозрачен и филтрите на комина задържаха и най-дребните частици — в името на етиката, морала и хуманизма…
Но ще го направи… пет години работи заедно с Биънс, възхищаваше му се, споделяше мислите му. Малко хора го познаваха така, както той…
Тръсна глава и се пъхна под топлата водна струя. В същност от Биънс тук няма никаква полза. Сид му трябва, Максим и Ярви. Да, в този ред. Навигаторът и инженерите. След тях следва Еди… А Норман? Прекъсна за миг. Не, Норман не е нужен. Тоест нужен е, но… Би излъгал и самия себе си, че изображението на такава личност, срещу която… но за какво? Просто не. Чувствуваше, че на другата спирала Уму коригира това решение. Норман е толкова противен на Уму, колкото самият той се страхува от Дау. Потрепера. Страх? Но впрочем да се страхува няма никакъв смисъл! Ще излезе с инфрапистолета и ще уреди хубаво представление! Доволно се протегна, след това внезапно раздразнен натисна копчето. Водната струя уплашено прокапа и спря. Седна на влажната решетка и подпря глава на дланите си. Да върви по дяволите чудната клиника на Биънс, точно в средата на Африка, в джунглата на Кибо! Страх го е от Дау. Това означава, че Уму е силен, а ако по-късно стане по-силен? Никога не са чакали да видят физическото развитие на екземплярите, нито един от тях не живееше повече от три-четири седмици. Това бе достатъчно за експерименталните опити, за тестовете до последния разговор в стаята на Биънс. А на него са необходими месеци, години! Наистина може да наложи отново полукълбото на консоциатора върху себе си, докато Уму не е започнал да се страхува и от него… Дявол да я вземе тази Биънсова клиника, в която не направиха нито един експеримент на повторно въздействие! „Все едно — каза гласно, — това трябваше да го знаеш, когато се захвана, и въпреки това не се страхуваше от него. Да, защото исках да живея — отвърна веднага, — да докажа, че има по-добро решение от заповедите на Норман — за да покажа, че има фантазия! Че аз, аз, аз мога да върна «Галатея» на Земята!…“