— Здрасти — каза той. Отвърна му хор от „здрасти", произнесени с различен тон, и той се усмихна сърдечно.
— Не мислех, че ще излизаш тази вечер — каза Лиу и стана, за да сложи ръце на раменете на Макс в популярния поздрав на Войводствата. — Мислех, че си приключил за днес.
Макс поклати глава и едно момиче с червена рокля с цепки скочи.
— Чували сме за теб. Прочутият Макс.
— О?
— Няма нужда да се правиш на срамежлив. — Тя облиза солта от китката си и гаврътна текилата. Макс забеляза, че устните й са в същия оттенък като роклята. — Всички сме чували, че си астронавт, който ще спаси света…
Макс изглеждаше разтревожен.
— Лиу, ела да ми помогнеш да донесем нещо за пиене.
Двамата отидоха до бара и опряха лакти на старото дърво, докато пред тях разливаха шотове текила.
— Какво става тук, друже? — попита Макс.
— О, ами знаеш, обичайното — каза Лиу с вида на Чеширския котарак. — Тия ще ги взимаш ли? — И посочи наредените на бара питиета.
— Не мога да си ги позволя с моята не-астронавтска заплата.
Лиу се усмихна още по-широко.
— Подгрях ги за теб.
— Ти дори не знаеше, че ще дойда.
Лиу се засмя и го тупна по гърба.
— Значи имам голям късмет, че си тук, защото аз не мога да се справя с тези жени, нали?
Макс го сръга в ребрата.
— Идиот такъв.
— Просто се надявах, че ще се появиш, както обикновено, а ако ли не, поне щях да си създам нови приятели, заслепени от моето великолепие и копнеещи да се запознаят с моя прочут приятел астронавт.
— Опасна игра играеш — каза Макс. — Утре сигурно ще обслужа половината от тях в магазина.
— Някоя от тях да ти прилича на човек, който си приготвя храната сам? — Лиу направи скептична физиономия. — Сериозно?
— Не.
— Точно така. Нашата малка митология не е особено застрашена.
— Твоята митология — поправи го Макс и Лиу пак се засмя. — Тази вечер се запознах с едно момиче. Тоест днес. В магазина.
— Санди от магазина? Русата Санди? И как мина?
— Не е тя. Друга е.
Лиу кимна мъдро.
— Жените са като автобуси.
— Стига, човече — каза Макс, — говориш сякаш…
— Не се тревожи, аз съм изцяло за равенството на половете, така че овеществявам мъжете по абсолютно същия начин.
Макс гаврътна един от шотовете и трепна.
— Не се и съмнявам.
— Хайде, тогава — каза Лиу. — Разкажи ми за новото си момиче.
Отекна познат ритъм и групата на канапето запищя и се юрна вкупом нагоре по стълбите към стъкления дансинг. Макс постоя, гледайки ги над себе си, после каза:
— Тя е… мога да разговарям с нея. За истински неща.
— Неща?
— Неща. Така, както си приказвам с теб. Не за свалки, разбира се. — Обърна се и се облегна на бара. — Но за разлика от тази пасмина тук…
— И Санди — каза Лиу.
— За разлика от тази пасмина тук и Санди — поправи се Макс, — го чувствах по-съдържателно, ако ми схващаш мисълта. Всичко друго ми се струва толкова… преходно.
— Ротацията е преходна, Макс — каза Лиу.
— Знам. Но това никога досега не ме е тревожело. Винаги ми е харесвало да живея сам — да правя каквото искам, когато искам. А после да продължа нататък, като започне да ми доскучава.
— Това определено е странен начин да опишеш идеала на Индивидуализма — каза Лиу.
— Всичко в свое собствено име, така гласят правилата. Без национална идентичност, без религиозно деление, без разсейвания или сериозни връзки, докато не се утвърдим. Само че…
— Не мога да повярвам. Максимилиан да говори против Ротацията?
Макс сви рамене.
— О, успокой се, няма да започвам революция. Казвам само, че преходността може би е глупост.
— Предполагам — каза замислено Лиу, — че точно тя ни кара да се впускаме в секс с красиви хора, защото след няколко години ще живеем другаде. И мен това ме устройва идеално.
— Да. В следващото море пак ще има предостатъчно рибки.
— Да оставим настрани изтърканите метафори, Макс…
— О, знаеш какво имам предвид, не се преструвай. Това момиче, Карис — тя е различна.
Сега беше ред на Лиу да изглежда разтревожен.
— Различна ли? Максимилиан, нали не мислиш да…? Не и на двайсет и седем години. Не и тук. — Макс мълчеше. — И не с момиче на име Гари.
— Кари, идиот такъв. Карис. Името е уелско. — Макс се засмя. — Знам, знам.
— Прекарал си целия си живот в Европия, нали? Аз може да познавам обичаите й сравнително отскоро, но Правилото за двойките, изглежда, наистина работи. В чие име правим всичко?