— Съжалявам — казва той.
Алармата й зазвучава отново.
— За тяга е нужно високо налягане.
— Не знаех. Съжалявам. — Той посяга към нея.
— Не мога да повярвам, че щеше да ме пратиш обратно сама, без дори да ми го кажеш.
Ръката на Макс спира по средата, докато посяга към нея.
— Всъщност затова си бясна, нали?
— Колко въздух изгубих?
— Не много. — Очите му се стрелват към показанията отстрани на раницата й. — Ще ти се реванширам — следващия път ще използваме моята раница.
— Следващия път ли? — извиква тя и гласът й пресеква. — Сега имам по-малко въздух от теб, така че вероятно ще си принуден да ме гледаш как умирам. Хубава шега!
— Не издивявай. Опитвах се да помогна.
— Да, ама не помагаш. И сега ми остава по-малко време с теб, за да го измислим.
— Ако се беше получило, щеше да си в безопасност. Можеше да те спасят…
— Боже! — Карис поклаща глава. — Нямам нужда от бял рицар, Макс.
Гласът му звучи жално.
— Просто се опитвам да постъпя правилно.
— Не е твоя работа да ме спасяваш.
Той си тръгна от вечерното парти след полунощ и тя го изпрати до вратата. Облегна се на касата, пъхнала ръце под жилетката си заради студа.
— Благодаря ти за вечерта — каза той. — Благодаря ти, че покани още един напълно непознат на вечеря.
— Благодаря ти, че помогна на печените ми картофи да изглеждат добре. — И двамата се засмяха. — Какво ще правиш утре?
— Ще работя в магазина. Ами ти?
— Същото. Ще работя.
Той все още се мотаеше.
— Ще учиш ли още гръцки в скоро време?
— О, без съмнение.
— В езиковата лаборатория?
Тя кимна.
— Добре. Значи знам къде да те намеря. — Той изчака. — До скоро, Карис.
Хвърли два-три погледа назад, докато тя стоеше, озарена от оранжевата светлина на уличните лампи, преди накрая да се махне от вратата.
Не му отне дълго да се прибере вкъщи. Чипът на китката му разпозна дома му, когато се приближи, и вратата се отвори с щракване, освобождавайки металното резе. Лампата в коридора се включи автоматично, щом влезе, но за разлика от дома на Карис, където вградените рамки по стените бяха пълни със снимки, предавани от чипа й, тези тук бяха празни. По стените на кухнята още висяха снимки на обитателите от миналата Ротация и Макс готвеше под тях, без да обръща внимание на усмихнатите им лица и великолепните залези.
Сети се за нещо, което Карис беше казала одеве на партито: как декорирала дома си още щом се нанесла, свързала се по ОбщУм с новите си съседи и провела разговори с приятелите и семейството си в другите Войводства. Нейният живот беше пълен с хора, с шум и бъркотия.
— Наистина ли искаш цялата тази сган в дома си денонощно? — бе попитал той и бе кимнал към Астрид и Оливие, които се сприятеляваха на дивана. Оливие разплискваше вино от чашата си върху светлия килим на Карис.
— Защо не? — отвърна тя. — По-добре е, отколкото да си вечно сам.
Той не беше сигурен, че е съгласен.
Качи се на горния етаж, като гледаше да избягва скърцащите дъски. Влезе безшумно в банята и чукна по таблото, за да програмира миенето на зъбите си. Подпря се на мивката и се втренчи в отражението си в огледалото. Все още усещаше искриците в погледа й и знаеше, че не иска тази нощ да свършва, не още.
Докосна по рамото мъжа на вратата на клуба и той веднага го пусна — Карис не беше единствената, възползвала се от помощта на Макс по ОбщУм. Вече беше почти един след полунощ, но „Капандурата" бе доста оживена като за четвъртък. Групи нови приятели, на новите си Ротации, разпускаха още преди уикенда в бара долу и на стъкления дансинг над главата му. Той вдигна очи и се възхити на ярките шарки, създавани от стъпките на танцуващите: при всяко тяхно движение чувствителното към допир стъкло грейваше в пъстри багри под нозете им. Ефектът беше завладяващ и бе единствената украса, от която се нуждаеше някогашната църква. След като Европия беше обединила всички религиозни системи във Вяра (а неверниците в Не-Вяра), много от старите религиозни сгради бяха сменили предназначението си и поразителната им архитектура се бе превърнала в култова обстановка за нощния живот на Войводствата.
— Макс! Насам — извика Лиу от вехтите канапета край бара-олтар долу. Изтъкнат китайски дисидент, Лиу винаги привличаше големи тълпи с невероятните си истории. Беше заобиколен от няколко момичета, които явно още не се чувстваха удобно в новата си компания. Макс се приближи, като приглаждаше носената цял ден тениска, и отметна косата от лицето си.