— Поставих рекорда на Б-лигата през 1951 година — казва той, за да се защити и за да се защити още повече, допълва: — Голяма работа.
— Отдавна е счупен — Рони се чувства длъжен да обясни — от негър.
— Всички рекорди са счупени — тактично вмъква Уеб Мъркет. — Не знам, имам чувството, че разстоянията, които днешните хлапета пробягват, сякаш са се смалили. В плуването не оставят книгите с рекорди на мира. Уеб е най-възрастният от постоянната им четворка — слаб, замислен джентълмен с успокоителен сипкав глас, занимаващ се с договарянето и доставката на покривни материали. Издълженото му лице е прорязано от дълги бръчки и лешниковите му очи са почти скрити под гъстите му кехлибарени вежди. Освен това той е най-постоянният играч на голф. Единственото непостоянно нещо у него е третата му жена Синди — закръглена сладурана с гол гръб, която още мирише на ученичка, въпреки че имат две деца, момче и момиче на пет и три години. Късата й коса е мокра и сресана на една страна, като че ли току-що е изплувала от водата, а когато се усмихне, зъбите й изглеждат неестествено равни и бели на почернялото й лице с розови петна под белещата се кожа на скулите. Изглежда вълнуващо в неутралната си сексуалност, въпреки че тръпнещите й цици напират изпод триъгълните чашки на сутиена. Банският й е от онези оскъдни черни бански с тънки презрамки от раменете до мястото, където задникът се разделя, и когато долнището увисва от водата, цепката между двете й полукълба се вижда. Хари се възхищава на Уеб. Тя винаги удря добре и печели точки.
— Хранят се по-здравословно, не мислите ли? — изписуква приятелката на Бъди Ингълфингър с тънко детско гласче, което не отива на плоското й лице.
Тя е някаква физиотерапевтка, въпреки че собственото й тяло не е в особено добра форма. Момичетата на Бъди дават ясна представа на Хари за ограниченията на ергенството — стегнати малки секретарки и управителки на ресторанти, прилични на вещици бивши „деца на цветята“7, с вързани на опашка коси и плоски гърди под бижута „Наваджо“, дебели административни асистентки от някоя от онези мрачни сгради без прозорци по „Уайзър“, където прекарват дните си в изхвърляне на компютърни разпечатки. Жени, които мухлясват в забрава с тебеширенобели крака и изкривени лица, като че ли при навършването на трийсет години някой им е нанесъл силен страничен удар. На Хари му приличат на весели, сакати пирати, но без превръзката на окото. Как, по дяволите, се казваше тази? Запознаха ги преди по-малко от час, но тогава всички бяха замаяни от играта.
Като нейно гадже Бъди не може да остави умната й забележка да виси в мъчителната тишина. Попълва празнината:
— Предполагам, че е по-скоро в тренировките. Сега дори треньорите на второкурсниците имат такава техника, която навремето имаха само най-добрите атлети, нали разбирате? В днешно време един изключителен атлет не е чак толкова изключителен, зад него има още дузина такива. Или зад нея. — Покорно поглежда към всяка от жените. Няма да се остави феминизмът да го свари неподготвен, разменял е словесни удари в прекалено много барове за самотници. — В Западна Германия и Китай така тъпчат атлетите със стероиди, че вече са заприличали на стадо говеда.
Бъди носи очила със стоманени рамки подобно на онези, с които стругарите предпазват очите си от металните стружки. Занимава се с електроника и има ум като компютър, прекалено точен. Той продължава да разяснява:
— И при голфа е същото. Разни хлапета, за които никой не е чувал, се представят по-добре дори от Палмър и Никлаус. Имам чувството, че колежите на юг ги клонират. Не можеш да им запомниш имената от един турнир до следващия.
Хари се опитва да обобщи:
— Рекордите са затова, за да се чупят. Аарон не трябваше да играе, държаха го там само за да бие рекорда на Рут. Спомням си времето, когато да пробягаш една миля за пет минути беше истинско чудо. Сега дори момичетата го правят.
— Възможностите на човешкото тяло — вмъква приятелката на Бъди, тъй като това е нейният разговор — са направо невероятни. Ако ни се наложи, всяка от нас тук може да вдигне някоя кола за предната броня например, ако детето ни е под гумите. Непрекъснато се пише за подобни случаи, а в болницата, където специализирах, лекарите дори имаха такава статистика. Не използваме и половината сила на мускулите си.