— Чуваш ли, Син? Когато затворят всички бензиностанции, може да носиш аудито вкъщи — шегува се Уеб Мъркет. — Не, сериозно. Аз например винаги съм се възхищавал на хора, които знаят по няколко езика. Ако мозъкът е като компютър, помислете си само колко сиви клетки означава това. Но там изглежда има много повече място.
Младата му жена безмълвно вдига ръце, за да изстиска водата от косата си, която е прекалено къса, за да я извие с ръце. Това движение нежно повдига гърдите й в мокрите малки бански и очертава настръхналите й зърна. Бяла хавлиена кърпа лежи в скута й, като че ли за да обезкуражава Хари да мисли за чатала й. Това, което го отвращава у момичето на Бъди, е, че има пъпки не само по брадичката и по челото, но и високо нагоре по вътрешната страна на бедрата си, като от венерическа болест. Джорджина? Джералдин? Тя продължава да говори разпалено с тънкото си гласче.
— Ами как йогите могат да се издигат над земята или да се връщат назад във времето. Едгар Кейси ни дава стотици примери. Няма нищо свръхестествено. Не мога да повярвам в Бог, защото на света има прекалено много страдание. Те просто използват човешките възможности, които всички ние притежаваме, но не развиваме. Трябва да прочетете „Тибетска книга на мъртвите“.
— Така ли? — сухо пита Телма Харисън. — Кой е авторът?
Този път всички млъкват. Зеленикавите призрачни отблясъци от басейна тревожно пробягват по лицата им, а едно дете във водата шумно си поема въздух.
— Наскоро вкъщи имахме странен инцидент. Купих един от онези модерни фотоапарати „Полароид“ SX-70, за да зарадвам децата, и не можем да му се начудим. Направо е свръхестествено да видиш как образът ти се появява пред очите ти.
— От онези, които изплюват снимката ето така — казва Синди, като кръстосва поглед и изплезва език с щракащ звук. Всички мъже се смеят.
— В „Консюмър Рипортс“ имаше статия за тях — казва Хари.
— Като магия е — продължава Синди. — Уеб направо се възбужда. Когато се смее, зъбите й изглеждат къси и едри, здравите й венци се виждат като на бебе.
— Защо ми е празна чашата? — пита Дженис.
— Победените черпят — буквално извиква Хари.
Преди години само мъжките компании бяха толкова шумни, но сега и двата пола бяха гледали достатъчно реклами за бира и бяха осъзнали, че и те трябва да изглеждат така — шумни и весели през почивните дни, в бара, на барбекюто, на плажа и в планината.
— Предишните питиета бяха за сметка на победителите — вика той, без да има нужда, като че ли е сред непознати или хора без спомени, докато няколко ръце махат на сервитьорката.
Отборът на Хари загуби от Насау, но той смята, че партньорът му е виновен. Бъди е такъв артист, дори когато бие два добри удара, той бие още три пъти към дупката. Докато Хари, както казва Бъди, беше ударил топката добре, въпреки че невинаги я удряше в права посока: „Ръцете като въжета, започни бавно отдолу и гледай топката, докато тя сякаш започне да се уголемява“. Той завърши с един удар по-малко по дългото трасе, което се вие около поточето с пясъчно оранжево дъно, обрасло с пореч, стигащо почти до моравата пред клуба. И този триумф — потрепващият приглушен звук, който топката издава, когато пада в дупката! — засенчва множество двойни резултати, постигнати от добър играч, ясната увереност в собствените си всемогъщество и безсмъртие обагря искрящата хлорирана вода, огрените от слънцето лица и тела на приятелите му и вълнистия сенчест склон на Маунт Пемакуид, там, където гората се извисява над ярките ивици окосена трева на игрището. В меката светлина на преминаващия ден той се чувства като брат на тази планина. Маунт Пемакуид беше покорена едва наскоро. През двата века, през които Маунт Джъдж господстваше над разрастващия се Брюър, близката планина беше диво, странно и злокобно място, където почивните станции фалираха или изгаряха и където се осмеляваха да ходят само планинари, влюбени и избягали престъпници. Основателите на „Летящия орел“8 купили евтино триста акра земя в подножието на склона и докато булдозерите разравяли гнилата шума, тополите, цикориите и кучешкия дрян в калните корита, които след време щели да се превърнат в игрище за голф и тераси с тенискортове, хората казвали, че клубът ще фалира.
Окръгът вече си имал голф клуб „Брюър“ на юг от града, където ходели лекарите и евреите, а на север се намирал клуб „Тулпехокен“, скрит зад каменни стени и високи огради от ковано желязо, където играели семействата на бившите собственици на заводи и на техните адвокати. Селяните ползвали няколкото държавни игрища с по девет дупки, сгушени във фермерските земи. Но зародилата се в средите на бизнес услугите, софтуерните и новите технологии млада класа не очакваше да бъде обслужвана от бармани в ливреи в уединени стаи за игра на карти и нямаше нищо против недовършената сграда на клуба „Летящия орел“ и тенискортовете, които трябваше да метат сами. За тях изкуственият мокет, който се стелеше от стена до стена в съблекалните, беше лукс, а автоматът за кока-кола в коридора — приятна гледка. Бяха щастливи цяло лято да играят по зимните правила на недовършеното, неравно окосено игрище и да плащат за тази привилегия годишната такса от петстотин долара, която наскоро увеличиха на шестстотин и петдесет плюс цяло състояние за питиета. Години наред Фред Спрингър се беше опитвал да стане член на брюърския голф клуб — знаеше, че клубът „Тулпехокен“ беше недостижим като Колежа на кардиналите — но така и не успя. Сега дъщеря му Дженис носеше бял екип и подписваше сметките точно като наследниците на компанията за бира „Сънфлауър“ и фабриката за стомана „Франкхаузер“. Или като член на фамилията Дюпон. В „Летящия орел“ Хари се чувства във форма, пречистен, обичан; най-великият мъж на масата в този неделен ден, когато бензинът беше на привършване, той просто вдига ръка и някое момиче в униформа от обикновена зелена блуза и поличка на зелени и бели карета идва и взима поръчката му за още питиета. Не го пита за името му; всички тук го знаят. Името й — Сандра — е избродирано на джобчето на блузата й; кожата й е млечнобяла като на дъщеря му, но е по-нисичка и изнурената жена, в която ще се превърне, вече прозира зад тена на лицето й.
8
По името на някаква птица, вероятно малък ястреб, която първият землемер видял и взел за знамение. — Б.пр.