— Още е будна — отбеляза Дженис. — Не може да заспи, отвътре й ври.
Произнася „с“-то меко като майка си. Носим наследствеността си скрита за известно време, докато не започне да прозира. През тези тесни спирали на ДНК.
С един порив на вятъра, като пред внезапен дъжд сенките от листата на бука се поклащат и хвърлят назъбеното си от уличната лампа отражение напред-назад върху повърхността, където таванът се слива с отсрещната стена. По улицата минават три коли една след друга и докато Хари лежи там в безопасност, усещането за плъзгащия се покрай него външен свят се слива с мъглявия покой на леглото му. Той е в леглото си, кътниците му са в коронките си.
— Тя е доста добра старица — казва. — В крак с времето е.
— Просто чака и наблюдава — изрича Дженис със зловеща нотка, която подсказва, че е по-будна от него. Пита: — Кога ще дойде моят ред?
— Ред? — Леглото леко се поклаща, Ставрос го чака до огромната витрина, огряна от прашната сутрешна светлина. Сам си го изпроси.
— Снощи си се изпразнил, ако съдя по мен и чаршафите.
Вятърът отново се размърдва. По дяволите. Кабриото е още на улицата със свален гюрук.
— Скъпа, беше дълъг ден. — Свършва му бензинът. — Извинявай.
— Простено ти е — казва Дженис. — Почти. — Решава да добави: — Ще започна да си мисля, че вече не те възбуждам.
— Не, наистина, днес в клуба си мислех колко по-секси изглеждаш от повечето жени, от старата Телма в малката си поличка и онази ужасна приятелка на Бъди.
— А Синди?
— Не е мой тип. Прекалено е дундеста.
— Лъжец.
Получи си го. Чувства се смъртно уморен, но въпреки това нещо го тегли от черната повърхност на съня и в онова полусъзнателно състояние, малко преди да пропадне, му се струва, че чува леки стъпки по коридора, забързани за някъде.
Мелани държи на думата си и си намира работа като сервитьорка в един нов ресторант в центъра по Уайзър стрийт, стар ресторант с ново име „Креп Хаус“. Предишното му име беше кафе „Барселона“, с боядисани керемиди и паеля, железни решетки и гаспачо; от време на време Хари обядваше там, но вечер в ресторанта се събираха неподходящите хора — хипита и испански семейства от юг вместо типовете с бели якички от Западен Брюър и високите части на булевард „Акация“, от които всеки ресторант в този град имаше нужда, за да процъфтява. Жителите на Брюър не си падаха по латинските елементи, особено след „Кармен Миранда“ и онези филми на „Уолт Дисни“ а ла „Saludos Amigos“. Заека си спомня, че навремето по Уорън авеню имаше клуб „Кастанет“, но испанското в него бяха само името му и оранжевите рокли на волани на сервитьорките. Преди кафе „Барселона“ да се превърне в „Креп Хаус“. Ресторантът се казваше „При Джони Фрай“, с добра солидна храна денем и нощем за старите немски гурмани10, които вече бяха починали, отнасяйки със себе си тонове свински пържоли, кисело зеле и реки от бира „Сънфлауър“. Под най-новото си име ресторантът на Джони има истински успех. По обяд новото гладно племе служители от офисите в центъра излизат от банките, офисите на държавната администрация и пустите универсални магазини и си проправят път през горичката, с която градските архитекти наказаха Уайзър стрийт, сядат на малките дъсчени маси, наследени от кафе „Барселона“, и се нахвърлят върху превъзнасяните палачинки, увити около някакво мляно месо. Дори на път към къщи след някой филм в киното човек може да ги види насядали по двойки на светлината на свещите, наведени един към друг над палачинките, напълно откровени, мъжете в спортни костюми, а момичетата в рокли, които прилепват към телата им като наелектризирани.
Цяла дузина досущ като тях стоят във фоайето и чакат да се освободят места. Сигурно е нещо, свързано с диетите, решава Хари, в днешно време хората искат да ядат по-малко, а един креп звучи като похапване, докато една палачинка може да изплаши всички, освен децата и двутонните немски дебелани. Хари се възхищава на това ново платежоспособно племе клиенти. Светът отива към края си, но отнякъде непрекъснато се появяват нови хора, прекалено тъпи, за да го осъзнаят, които се държат, като че ли веселбата тъкмо започва. „Креп Хаус“ е такъв хит, че собствениците му са купили порутената съседна сграда и са го разширили в складовите й помещения, с изключение на стария магазин за цигари, където все още има малък газов фенер непосредствено до касовия апарат, непокътнат и в изправност. „Креп Хаус“ имаха нужда от нови сервитьорки точно за тази част на ресторанта. През някои дни Мелани работи обедната смяна от десет до шест вечерта, а в други е на работа от пет, та чак до един часа през нощта. Един ден Хари заведе Чарли там на обяд, за да види тази нова жена в живота на Енгстръм, но нещата не се развиха много добре. От неудобство, че бащата на Нелсън е в заведението с друг мъж, страните на Мелани поруменяха като рози, докато ги обслужваше сред обедната тълпа.