— Не изглежда зле — отбеляза Чарли, загледан в отдалечаващата се млада жена. Сервитьорките в „Креп Хаус“ са облечени в къси лилави полички с огромни панделки отзад, които се полюшват в такт с движенията им.
— Така ли ти се струва? — попита Хари. — А на мен не. Точно това ме тревожи, че не ме възбужда. Момичето живее с нас от две седмици и вече би трябвало да се катеря по стените.
— Не си ли малко старичък да се катериш по стените, а, шефе? Както и да е, някои мъже просто не се възбуждат от определен тип жени. Затова уволняват толкова много манекенки.
— Както казваш, има нужното оборудване. Огромни цици, ако си забелязал.
— Забелязах.
— Интересното е, че май и Нелсън не се възбужда от нея, доколкото разбирам. Вярно, че са приятели. Когато е вкъщи, двамата с Нелсън стоят в стаята му с часове, слушат старите му плочи и си говорят един Господ знае за какво. Понякога, когато излязат, Нелсън изглежда сякаш е плакал, но двамата с Джен мислим, че тя продължава да спи в шивачната, където я настанихме още през първата нощ, за да угодим на старата Спрингър, без да очакваме, че ще спазва условието. Всъщност Беси май взе да я харесва. Мелани й помага с домакинската работа повече от Дженис, така че в момента, където и да спи, старата ще се направи, че не забелязва.
— Не може да не се чукат — настоява Ставрос, слагайки ръце на масата по онзи типичен за него леко заплашителен начин — с обърнати нагоре длани и щръкнали палци.
— И аз така мисля — съгласява се Заека, — но децата в днешно време са толкова странни. Непрекъснато получават разни писма от Колорадо в продълговати бели пликове и стриктно им отговарят. Пощенската марка е от Колорадо, но обратният адрес е на някакъв деканат в Кент. Може да са го изхвърлили от колежа.
Чарли почти не го слуша.
— Може да се пробвам при нея, щом Нелсън не й обръща внимание.
— Стига бе, Чарли, не съм казал това, само не усещам подобни вибрации из къщата. Не мисля, че го правят на задната седалка на мустанга, тапицерията е винилова, а днешната младеж е много разглезена.
Той отпива от маргаритата си и обърсва солта от устните си. Барманът е същият като по времето, когато ресторантът се казваше „Барселона“, сигурно имат цяло мазе с текила.
— Честно да ти кажа, не мога да си представя Нелсън да чука когото и да било, вечно е недоволен.
— Прилича на дядо си. Фред беше доста секси, признай си. Не можеше да стои далеч от служителките, затова имаше такова текучество. Откъде каза, че е тя?
— Калифорния. Баща й явно е голям задник, живее в Орегон и е адвокат. Родителите й са разведени отдавна.
— Значи е доста далеч от дома си. Сигурно има нужда от по-зрял приятел.
— Е, аз съм насреща й.
— Ти си роднина, приятел. Не се броиш. Освен това тя не те възбужда и със сигурност го е разбрала. Жените усещат тия неща.
— Чарли, ти си достатъчно стар да й бъдеш баща.
— Ааа. Но средиземноморският тип жени обичат да гледат малко сиви косми по гърдите. Стария mastoras11.
— Ами скапаното ти сърце?
Чарли се усмихва и слага лъжицата си в студената спаначена супа, която Мелани му беше донесла.
— Ще издържи още доста годинки.
— Чарли, ти си луд — казва Заека, възхищавайки се още веднъж на начина, по който през дългогодишното им приятелство този мъж се беше вкопчил в елементарните неща от живота. Неща, които той така и не можа да подреди в собствения си живот.
— Лудостта ни поддържа живи — заяви Чарли, като сръбва от супата с притворени зад цветните очила очи, за да й се наслади по-добре. — Прекалено много откачалки. Може Дженис да иска да я посетя; отдавна не сме се виждали. За да мога да усетя атмосферата.
— Слушай, човече, не мога да те каня у нас да съблазняваш приятелката на сина ми.
— Нали каза, че не му е приятелка.