— Дженис, да ти помогна ли с нещо?
— Не, скъпа, благодаря, почти съм готова. Умряхте ли от глад? Някой друг иска ли да му налея още по едно?
— Защо не? — пита Хари, готов на безразсъдство. Компанията няма изгледи да стане забавна, ще трябва да си създаде удоволствието отвътре.
— А ти, Чарли?
— Забрави, приятел. Имам си лимит. Лекарите ми казват, че в моето състояние трябва да минавам и без едно. — Обръщайки се към Мелани, той пита: — Как е твоята пиячка?
— Не използвай тази дума, много е невъзпитано — казва Хари, преструвайки се на възмутен. — Възхищавам се на всички от това поколение, които не замърсяват тялото си с хапчета и алкохол. Откакто Нелсън се върна, кутийките с бира влизат и излизат от хладилника като въглища в мина.
Има чувството, че е казвал това и преди, наскоро.
— Ще ви налея още по едно — изпява Мелани и взима чашата на Чарли, и после на Хари. Хари забелязва, че не се обръща към него по име. Бащата на Нелсън. Над хълма. Извън този свят.
— Моето да не е много силно — казва, — джин с тоник.
Мама Спрингър седи, потънала в собствените си мисли. Обръща се към Ставрос:
— Нелсън непрекъснато ми задава въпроси как върви работата във фирмата, колко продавачи има, на колко хора плащаме и така нататък.
Чарли се размърдва на стола си:
— Тази бензинова криза със сигурност ще повлияе на продажбите. Хората не си купуват крави, които не могат да изхранят. Въпреки че засега „Тойота“ се оправя доста добре.
Хари се намесва:
— Беси, няма как да освободим място на Нелсън в отдела по продажбите, без да обидим Джейк и Руди. Те са женени и се опитват да изхранят семействата си от комисионите. Ако искаш, мога да поговоря с Мани дали може да наеме още едно момче в автомивката…
— Той не иска да работи в автомивката — извиква Дженис от кухнята.
Мама Спрингър потвърждава:
— Да, каза ми, че иска да види как би се справил с продажбите. Знаеш как се възхищаваше на Фред, така го идеализираше, че човек би казал…
— О, я стига! — пресича я Хари. — Изобщо не му пукаше за дядовците му още от десети клас. Когато се запали по момичетата и рока, реши, че всички над двайсет години са старци. Всичко, което искаше, беше да се измъкне от Брюър и аз му казах: „Добре, ето ти билета, тръгвай“. А сега за какво е всичкото това тайно увъртане около майка му и баба му?
Мелани носи питиетата на двамата мъже. Изправена като в безтегловност, тя държи по една триъгълна хартиена салфетка около влажната основа на всяка чаша. Заека отпива и му се струва силно, а беше помолил за слабо. Какво е това? Любовно съобщение?
Мама Спрингър слага ръцете на бедрата си, с щръкнали лакти, целите в гънки като боксьор12:
— Виж, Хари…
— Знам какво ще кажеш — притежаваш половината компания. Радвам се за теб, Беси. Ако бях на мястото на Фред, щях да ти я завещая цялата.
Той бързо се обръща към Мелани:
— Това, което трябва да направят по повод бензиновата криза, е пак да пуснат трамваите. Прекалено си млада, за да си ги спомняш. Вървят по релси, но се захранват с електричество от жици над тях. Много чисти. Когато бях дете, вървяха навсякъде.
— О, знам. Още ги има в Сан Франциско.
— Хари, това, което исках да кажа, е…
— Но ти не я управляваш — продължава той към тъща си — и никога не си. И докато я управлявам аз, Нелсън, ако иска да работи там, ще трябва да започне да чисти при Мани. Не го искам в отдела по продажби. Няма правилното отношение. Дори не може да се изправи, както трябва, и да се усмихне.
— Мислех, че това са лифтове — казва Чарли на Мелани.
— О, лифтовете са по някои планини. Всички непрекъснато повтарят колко са опасни, защото кабелите се късат, но туристите ги харесват.
— Хари, вечерята — казва Дженис строго. — Няма да чакаме Нелсън повече, минава осем.
— Извинявай, ако съм бил груб — измърморва той. А докато стават да вечерят, добавя: — Но, виж, хлапето е прекалено невъзпитано, за да си дойде навреме за вечеря.
— Собственото ти хлапе — отбелязва жена му.
— Мелани, ти какво мислиш? Какви са плановете му? Няма ли да се връща да завърши колежа?
Усмивката на лицето й остава, но изглежда някак ронлива, като изрисувана:
— Нелсън може би чувства, че е прекарал достатъчно време в колежа.
— Къде тогава му е дипломата? — чува собствения си глас като писък. — Къде му е дипломата? — повтаря Хари, без да чува отговор.