Дженис е запалила свещи на масата, въпреки че юлският ден е толкова светъл, че те бледнеят. Искаше всичко да е хубаво за Чарли. Бедната Джен. Докато Хари върви към масата зад нея, очите му се спират върху нещо, което рядко вижда — бледия й гол врат. Докато сядат по местата си, той докосва ръката на Мелани, и хвърля поглед към зрелите хълмове, едва прикрити от циганската блузка. Твърди. Той промърморва:
— Извинявай, не исках да си изкарвам яда на теб. Просто не мога да разбера каква игра играе Нелсън.
— О, няма нищо — отговаря тя напевно, къдриците й падат и потрепват, страните й горят. Докато мама Спрингър се отпуска на мястото си начело на масата, момичето поглежда Хари с блеснал поглед, който му изглежда лукав, и добавя:
— Мисля, че едно от нещата е, че Нелсън е започнал да оценява повече сигурността.
Нещо не може да схване. Звучи му, като че ли хлапето ще влиза в тайните служби.
Столовете стържат. Изчакват, докато някакъв неясен племенен спомен за молитва преди ядене безшумно прелита над тях. След това Дженис потапя лъжицата си в супата, доматена, като цвета на королата на Хари. Къде е колата му сега? Навън в нощта с хлапето зад волана, което кара всеки болт да дрънчи. Рядко ползват тази стая — дори сега, когато са петима, се хранят на кухненската маса. Хари осезателно чувства присъствието на цветните снимки, подпрени на страничната секция, където държат семейното сребро: Дженис като ученичка, със сресана и навита като на паж дълга до раменете коса, Нелсън като бебе, подпрян с любимото си мече (което имаше само едно око) на един огрян от слънцето перваз на същата тази къща, и след това като ученик, с коса, дълга почти колкото на Дженис, но поразрошена и мазна, усмивката му към фотографа е предизвикателна. В златна рамка, доста по-дебела от тези на дъщеря му и внука му, профилът на Фред Спрингър втренчено гледа към онова, което мъртвите виждат, със замъглени очи и без нито една бръчка, благодарение на магиите в тъмната стаичка на фотографското ателие.
Чарли пита:
— Гледахте ли партито, което Никсън е организирал в Сан Клементе по случай годишнината от кацането на Луната? Трябва да го оставят на поста му завинаги, като пример за това какво може да направи един самоуверен човек.
— Направил е и някои добри неща — казва мама Спрингър с онзи неин глас, който показва колко е наранена, някак стегнат и сух. След всичките тези години Хари ясно го долавя.
Опитва се да й се притече на помощ, да й се извини за грубостта си по повод ръководенето на компанията.
— Отвори Китай — казва той.
— И това се оказа кутия с червеи — заявява Ставрос. — Поне всичките години, през които ни мразеха в червата, не ни струваха нищо. Онази негова партия също не е евтина. Всички бяха в нея — Ред Скелтън, Бъз Олдрин.
— Знаете ли, мисля, че това съкруши Фред — заявява мама Спрингър. — „Уотъргейт“. Той следеше всичко до края, въпреки че едва можеше да вдига глава от възглавницата, и ми казваше: „Беси, не е имало президент, който да не е правил и по-лоши неща. Просто са се хванали за него, защото не е чаровник. Ако беше Рузвелт или някой Кенеди, нямаше да чуем и дума за «Уотъргейт».“ Беше убеден в това.
Хари поглежда към снимката в златна рамка и му се струва, че образът му кима.
— И аз съм убеден — казва той. — Старият Спрингър никога не е грешал.
Беси поглежда към него, за да види дали го казва саркастично. Лицето му е неподвижно като снимка.
— Като говорим за Кенеди — казва Чарли, той наистина говори прекалено много, а е само на едно питие, — вестниците пак са подхванали темата за Чапакуидик13. Чудя се какво още могат да кажат за човек, който се хвърля от моста?
Беси май също е пийнала малко шери, защото всеки момент ще ревне.
— Фред — казва тя — никога нямаше да приеме, че нещата са толкова прости. „Виж резултатите, казваше ми той постоянно, разгледай последствията и тръгни от тук назад.“
Тъмните й като череши очи мистериозно ги предизвикват да го направят.
— Какви бяха последствията? — Това изглежда е собственият й глас. — Едно момиче от въглищния район беше убито.
— О, мамо — казва Дженис, — татко просто беше на страната на демократите. Много го обичах, но той беше запален по тях.
Чарли възразява:
— Не знам, Джен. Единственото лошо нещо, което съм чувал баща ти да казва за Рузвелт, беше, че той ни бил тласнал към война и че е умрял в ръцете на любовницата си, и се оказа, че и двете неща са верни. — Докато изрича това, той поглежда към свещите като картоиграч, който току-що е хвърлил асо. — И сега непрекъснато разправят какви ги е вършил Джак Кенеди в Белия Дом с гаджетата на гангстери и проститутки от улицата. Фред Спрингър не си го е представял и в най-смелите си мечти.
13
Става въпрос за острова, на който Тед Кенеди е катастрофирал, докато е карал пиян. При злополуката спътничката му в колата се е удавила, но семейството му се е опитало да прикрие инцидента, като първоначално дори са твърдели, че колата е била управлявана от нея и че Тед Кенеди изобщо не е участвал в произшествието. — Б.пр.