Заека е минал от другата страна и оглежда щетите на зловещата светлина. Драскотината започваше от средата на задната врата и ставаше по-дълбока около малката капачка на резервоара и стопа, които бяха изтръгнати, прозрачната пластмаса беше разкъсана като коледна опаковка на подарък и оттам се погазваха цветни жички. Задната броня, допреди толкова черна и матирана, която носеше на Хари малко чувствено удоволствие всеки път, когато леко чукнеше колата в бетонния разделител на местата за паркиране във фирмата с името Енгстръм, беше изтръгната от задницата. Драскотината продължаваше дори нагоре към капака на багажника, който никога вече нямаше да се затваря плътно.
Нелсън избъбри:
— Били познава едно момче, което работи в магазин за авточасти близо до моста за Западен Брюър, и казва, че трябва да отидеш в някой скъп сервиз да ти оценят щетите, и когато застрахователната компания ти изплати обезщетението, той ще ти поправи колата за по-малко. Така ще има печалба, която можете да си разделите.
— Печалба? — повтаря Хари вцепенено.
Пироните или винтовете от стълба са оставили дълги успоредни разрези по продължение на цялата страна. Лайстната от хром и гума се е разхлабила и виси под ъгъл. Зад задното колело от леко изпъкналото като вежда крило — един от многото уютни японски детайли, към които Хари се отнасяше с любов — част от страничната лайстна напълно липсва, оставяйки след себе си мънички дупчици. Дори тасът на гумата е нащърбен и почернял. Има чувството, че самият той е ранен от тази страна. Има чувството на тази дяволска светлина, че става свидетел на престъпление, за което сътрудничи.
— О, моля ти се, татко — казва Нелсън. — Не прави от мухата слон. Застрахователната компания ще плати за щетите, а не ти, а и без това можеш да си купиш нова почти без пари, нали ти правят огромна отстъпка?
— Огромна — повтаря Заека. — Ти ей така излезе и я смачка. Королата ми.
— Не съм го направил нарочно, беше злополука, по дяволите. Какво искаш да направя? Да пропикая кръв ли? Или да ти падна на колене и да ревна?
— Няма нужда.
— Татко, това е само една кола, държиш се, като че ли току-що си загубил най-добрия си приятел.
Лек ветрец, прекалено нависоко, за да ги докосне, разклаща короните на дърветата и кара уличните лампи да потреперват върху безформения метал. Хари въздъхва:
— Е, какво стана с мармота?
II
След като този първи уикенд на бунтове и слухове отмина, лятото не е толкова лошо, опашките за бензин вече не са толкова дълги. Ставрос казва, че петролните компании са получили повишението на цените, които искаха, и че правителството ги е предупредило да се успокоят, за да не им бъде наложен данък свръхпечалба. Мелани казва, че целият свят ще започне да кара колела, както в червен Китай. Със сервитьорската си заплата си е купила дванайсет скоростно колело, марка „Фуджи“, и когато времето е хубаво, кара из планината и надолу по Ситивю Парк към Брюър с развети кестеняви къдрици. През последната седмица на юли настъпват рекордни горещини; вестниците са пълни със статистики за жегите и с неясни снимки от горещините в края на века, когато трамвайните релси по Уайзър Скуеър са се изкривили от топлината. Подобна жега блика и отвътре навън, притиска дрехите ни; искаме да се освободим, да намерим другото си „Аз“ до морето или в планините. Хари и Дженис ще ходят на вилата на Спрингърови в Поконос чак през август, през юли я дават под наем на други хора. Из цял Брюър климатиците капят по пътечките и алеите.
В един толкова горещ следобед, докато королата му е все още на поправка, Хари е взел назаем от фирмата една тойота „Каприс“ и кара на юг към Галилий. По виещия се път той минава покрай къщи от варовик, полета с жито, циментова фабрика, голям билборд, сочещ към естествена пещера (те не излязоха ли от мода преди доста време?), и още един билборд с огромна снимка на някакъв брадат квакер, който рекламира „автентична холандска «Смьоргасборд»“14.
Галилий е това, което наричат град канап — ред къщи по хълма с хранителен магазин в единия край и тракторна агенция в другия. В средата се мъдри стара дървена странноприемница с тъмна веранда, обточваща целия втори етаж, и с обновен ресторант на първия, с прозорец, облепен със стикери от кредитни карти, за привличане на туристите, които се изсипват от автобусите от Балтимор, повечето чернокожи. Един Господ знае какво се надяват да намерят в тоя пущинак. Групичка местни младежи се мотаят около ресторанта „При Рексал“. Подобна гледка не може да се види по фермите, хората там са прекалено заети с работа. Вижда старо каменно корито, редица лакирани в черно издигнати стълбове, лъскава нова банка, пешеходно островче с паметник, който Хари не може да разгадае, и малка тухлена поща с блестящи сребърни букви ГАЛИЛИЙ в глуха странична уличка на края на полето. Жената в пощата казва на Хари къде се намира фермата на Нунемахер надолу по Р. Д. 2. Следвайки указанията, които му дава — сергия със зеленчуци, езерце, оградено с плачещи върби, двоен силоз близо до пътя — той си проправя път през рохките буци червена пръст, изпъстрена с искрящи зелени стръкове трева, безмилостна растителност, която не позволява дори на покритите с ронливи плочи тротоари да си почиват безплодни, а ги кара да понасят бремето на туфи от китки фий и орлови нокти и изпълва застоялия топъл въздух с маранята на издишана пара. Прозорците на колата са широко отворени, дискомузиката заглъхва и се появява в статични извивки, когато минава покрай хълмчета и под електрически кабели. НУНЕМАХЕР е избледняло име на очукана ламаринена пощенска кутия. Къщата и оборът са навътре от пътя, към тях води дълга кална алея от кафяви камъни, покрити с розов прах.