— Имаше един тип от Маунт Джъдж, Дон Еберхарт, който се качваше на таблото на доджа на баща си, докато се спускаше надолу по хълма зад фабриката за кутии, и въртеше волана оттам. През целия път надолу по хълма.
— Първата кола, която си купих, беше студебейкър 48-ма година, а предницата й приличаше на самолет. Беше на около сто и двайсет хиляди километра, това беше през лятото на 53-та. Как само копаеше, миличката! Като тръгнех на светофара, усещах как предните гуми започват да се вдигат, точно като на самолет.
— Ще ти разкажа една случка. Веднъж, с Дженис току-що се бяхме оженили и аз й бях сърдит за нещо, вероятно за това, че е такава, каквато е; отидох до Западна Вирджиния и обратно за една нощ. Луда работа. Сега, за да направиш подобно нещо, трябва да си изтеглиш всичките спестявания.
— Така е — казва Чарли бавно, натъжен. Заека не иска да го натъжава. Той така и не можа да разбере точно колко този човек беше обичал Дженис. — Тя ми разказа. По онова време ти доста скиташе.
— Е, не чак толкова. Когато ме напусна, тя взе колата и я задържа. Ако си спомняш?
— А трябва ли?
Той така и не се ожени, което беше ласкателно за Дженис и по някакъв начин и за Хари, както се развиха нещата. Когато някой чука жена ти, стойността й донякъде се покачва. Хари иска да насочи разговора пак към веселото обсъждане на недостига на гориво. Той казва на Ставрос:
— Оня ден прочетох един смешен вид във вестника: Никой не може да надмине Христофор Колумб по изминати километри. Стигнал е толкова далеч само с три галеона2.
Той внимателно произнася думата „галеон“, разделяйки я на три срички, но Чарли с нищо не показва, че е схванал играта на думи, просто кратко разтяга устни, което може да се дължи и на болка.
— Петролните компании ни принудиха да го направим — отбелязва гъркът. — Те ни казаха: Давайте! Харчете като луди, всички онези магистрали, сергии, всичко. И след сто години хората пак няма да повярват, че сме живели толкова нашироко.
— Като дърво е — казва Хари, ровейки из историята, която за него е Тъмна Индия, белязана по векове като футболно игрище с няколко дати — 1066,1776 — и няколко лица — Джордж Вашингтон, Хитлер — застанали по краищата на игрището, без да аплодират играчите. — Или въглища. Спомням си като дете как антрацитът се спуска бързо надолу по стария въглищен склон, с онези червени точки, които му закачаха. Не можех да си представя как го правят, винаги съм си мислел, че е нещо, което се случва в земята. Малки елфи с червени четки. Сега вече няма антрацит. Онова, което сега вадят от мините, се рони в ръката ти.
Това му носи задоволство, Заека се чувства богат, когато разсъждава над края на света, когато съзнава, че Земята също е смъртна.
— Е — въздиша Чарли, — това поне ще попречи на онези китайци да се вдигнат на индустриална революция.
С това разговорът сякаш приключва, но Хари има чувството, че са изпуснали нещо забележително, нещо живо отвъд заглавията за енергията — бягството. Но напоследък той забелязва, че много теми в обикновените разговори, дори и по телевизията, където им плащат, за да говорят, пресъхват, изтощават се, като че ли всичко по тези въпроси вече е казано. В своя вътрешен свят Заека отбягва увеличаващите се празни петна, петна от изгорели сиви клетки, където навремето горяха страст, мечти и ужасяващ страх. Сега например заспива „по-бързо от падането на шапка“. Навремето не разбираше какво означава тази фраза. Но пък и никога не носеше шапка, а сега при най-малкия полъх на вятъра си я слагаше. Косата по темето му оредяваше и главата му започваше да лъщи.
ВИЕ ТЪРСИТЕ, НИЕ ПРЕДЛАГАМЕ крещи големият хартиен плакат на прозореца на изложбената зала в тон с телевизионната рекламна кампания на „Тойота“. Надписът отразява късче от следобедното слънце и придава на автосалона тихото спокойствие на аквариум или на огромен потънал кораб, в който очакват да бъдат купени двете корони и яркозелената корола SR-5, издигнати до другата страна на витрината и спуснати внимателно на земята пред сградата на компанията и шосе 111 и асфалтовия свят отвъд него.
Една кола се появява от този свят: едно уморено комби кънтри скуеър от 71-ва или и 72-ра, спуска се меко на амортисьорите, вдлъбнатата му броня е полуизчукана, но миниумът против ръжда още не е довършен. Една млада двойка излиза от колата, бялото като мляко момиче с голи крака примигва на ярката светлина, заякналото и загоряло от слънцето момче носи дънки, втвърдени от мръсотия и усилна работа в червената кал из страната. В хромирания багажник на покрива на колата е сглобено нещо като щайга от груби зелени дъски; от мястото си на няколко стъпки по-далеч Заека вижда, че тапицерията и подплатата на колата са изпокъсани от употребата й като фермерски камион.