— Недей. Недей да си хабиш чувствата за мен.
Минават покрай погребалната агенция на Шьонбаум. Навън под дъжда няма никой. Хари преглъща:
— Не искаш ли да се измъкнеш, ако можехме да те отървем по някакъв начин?
— Как бихме могли? Та тя е в петия месец.
— Може да си роди бебето и без ти да се жениш за нея. Агенциите за осиновяване плачат за бели бебенца, ще направиш голяма услуга на някого.
— Пру никога няма да се съгласи.
— Не бъди толкова сигурен. Бихме могли да облекчим болката й. Тя е едно от седем деца, сигурно знае цената на парите.
— Татко, това са празни приказки. Забравяш, че това бебе е човешко същество. Един Енгстръм!
— Господи, как мога да забравя?
Светофарът в началото на „Уайзър“ преди моста свети червено. Хари поглежда към сина си и остава с впечатлението за нещо прясно снесено, мокро и недостатъчно развито. Светва зелено. Бронзова табелка върху колона от грапав бетон сочи името на майора, на когото е кръстен мостът, но дъждът е прекалено силен, за да може да го прочете.
Той подхваща разговора отново:
— Или пък можеш просто, и аз не знам, да не вземаш никакво решение, а да изчезнеш за известно време. Ще ти дам пари.
— Пари, непрекъснато ми предлагаш пари, за да стоя надалече.
— Може би, защото когато бях на твоята възраст, исках да се махна, а не можех. Нямах достатъчно пари. Нямах достатъчно ум. Опитахме се да те изпратим надалече, за да ти дойде умът, а ти си вирна носа.
— Не съм си вирнал носа, просто по света няма кой знае какво. Изобщо не е както си мислиш, татко, колежът е една измама, професорите те учат разни неща само защото за това им се плаща, а не защото има някаква полза. Изобщо не им пука за географията или за каквото и да било повече, отколкото на теб. Всичко е една измама, те са там, защото родителите не искат децата им да се мотаят наоколо след една определена възраст и ги изпращат в колеж. Това ги кара да се чувстват добре: „Малкият ми Джони е в «Харвард», малкият ми Нели е в «Кент».“
— Така ли го виждаш, наистина? По мое време младежите искаха да се измъкнат. И нас ни беше страх, но не толкова, че да тичаме обратно при мама и при баба. Какво ще правиш, когато около теб вече няма жени, които да ти казват какво да правиш?
— Същото, което и ти. Ще пукна.
ДИСКО. ДАТСУН. ИКОНОМИЯ НА ГОРИВО. Шосе 111 е някак си красиво под дъжда, цветовете, мантинелата и синкавият асфалт на паркингите прелитат покрай трафика през промеждутъците на чистачките. Помощ, помощ! Заека винаги е обичал дъжда, той е като покрив на света.
— Просто не ми се ще да те виждам хванат в капан — изтърсва той на Нелсън. — Прекалено много приличаш на мен.
Синът му почва да крещи:
— Аз не съм ти! И не съм хванат в капан!
— Хванат си, Нели. Те са те притиснали и ти дори не писукаш! Просто ми е неприятно да го гледам, това е. Това, което се опитвам да ти кажа, е, че що се отнася до мен, не си длъжен да правиш всичко това. Ако искаш да се измъкнеш, аз ще ти помогна.
— Не искам да ми помагаш по този начин! Харесвам Пру. Харесва ми как изглежда. Страхотна е в леглото. Има нужда от мен, смята, че съм страхотен. Не ме мисли за бебе. Казваш, че съм притиснат, но аз не се чувствам притиснат, чувствам, че ставам мъж!
Помощ, помощ!
— Добре тогава — примирява се Хари. — Успех.
— Татко, ти не ми помагаш там, където имам нужда.
— И къде е това?
— Тук. Престани да ми пречиш да се приспособя към фирмата.
Завиват към парцела. Гумите на королата пляскат във водата от канавката, която бърза към канала покрай завой на магистралата. Заека не казва нищо.
III
На Уайзър стрийт е отворен нов магазин в една от онези разнебитени пресечки между моста и пазара, срещу издържалия какво ли не стар смесен магазин, в който се продават вестници от други окръзи, топли небелени фъстъци и порнографски списания както за хетеросексуални, така и за хомосексуални. Ако се съди по вида му, новият магазин също ще продава боклуци, тъй като голямата му витрина е напълно скрита от дълги венециански щори с тънки бледожълти лентички, надписът на прозорците му е впечатляващо дискретен. Малки златни букви, обточени с черен контур, гласят ПАРИЧНИ АЛТЕРНАТИВИ, а под тях с още по-дребен шрифт пише: СТАРИ МОНЕТИ, СРЕБЪРНИ И ЗЛАТНИ, КУПУВА И ПРОДАВА. Хари минава с колата оттам всеки ден и един път, понеже на платения паркинг има две свободни места, където може да се вмъкне, без да спира движението, той паркира и влиза вътре. На следващия ден след някаква работа в банка „Брюър Тръст“ две пресечки по-нататък той излиза от „Парични алтернативи“ с трийсет златни монети Кругеранд20, закупени за 377,14 долара всяка, с включена комисиона и данък продажба, на обща стойност 11 314, 20 долара. Тези цифри бяха пресметнати в магазина от момичето с платиненоруса коса; явно дългите й алени нокти не й пречеха да работи с компютъра. Тя бе единственият човек, който се виждаше в магазина пред дългото бюро със стъклен плот и бежови странични плотове и въртящ се стол в същия цвят. Но от другите стаи, например от задната стая, в която тя изчезна и после се появи с монетите му, долитаха гласове и нечие контролиращо присъствие ясно се усещаше.
20
Кругеранд — от С. Н. Кругер (1825–1904) + ранд — парична единица в Южна Африка. Златна монета, сечена в Южноафриканската република. — Б.р.