— Разбира се. Отивай. Тъкмо ще размените клюки. Може да й намериш работа на Западния бряг. Малко е старичка, но прави чудеса с езика си.
— Май те е яд.
— Както току-що казах, никой не е идеален. Ами ти? Имаш ли нещо специално, или просто приемаш каквото дойде?
Тя се поизправя:
— Наистина те е наранила, нали? — и отново се обляга. Втренчва се в Хари с любопитство. Сигурно не е очаквала от него такъв изблик на злопаметна енергия. Всекидневната е притъмняла, въпреки че шумовете, които достигат до тях отвън, показват, че децата още си играят на слънцето. — Всички сте нежни — казва тя успокоително — като голи охлюви под нападалите листа. На онова място, Хари, няма листа. Хората се сдобиват с черупки от слънчев тен. И аз си имам една. Виж. — Тя вдига раираната си блуза и показва почернелия си корем. Той се опитва да си представи останалото и се чуди дали космите й там долу са боядисани в медно русо в тон с косата й. — Никога не можеш да ги видиш на слънце, но всички са с тен и плоски кореми. Единственият им недостатък е, че все още са нежни отвътре. Приличат на онези бонбони, които мразехме, шоколадови с пълнеж от крем. Спомняш ли си как ровехме в коледната кутия, която ни даваха в киното, и търсехме само квадратните бонбони и онези карамелените в целофанената обвивка? Мразехме другите, онези тъмнокафяви кръгли бонбони, които вътре бяха меки. Такива са и хората. Всички се срамуват, но те имат нужда да бъдат доени. Мъжете имат нужда да бъдат изстисквани. Като циреи. Както и жените. Питаш ме какъв ми е специалитетът. Това е — доя хората. Оставям ги да си излеят вътрешностите върху мен. Може да се окаже мръсна работа, но обикновено не е. Отидох там с желанието да стана актриса и в определен смисъл така и стана, само дето приемам зрителите си един по един. В други отношения е по-голямо предизвикателство. И така. Разкажи ми още нещо за живота си.
— Ами, бях болногледачка на тази машина, но сега пенсионираха машината. Бях болногледачка на Дженис, но тя се оправи и напусна.
— Ами, върни си я.
— Няма смисъл. После бях болногледачка на Нелсън, а сега той ме мрази, защото оставих Джил да умре.
— Тя сама се остави да умре. Като говорим за това, ето кое харесвам у тези деца — опитват се да я убият. Дори самите те да се убият по този начин.
— Какво да убият?
— Нежността. Сексът, любовта, аз-а, мене. Вярвай ми, нямам приятели под трийсет години. Потискат я с дрога. Ще се прочистят изцяло. Като, ох, хлебарки. Само така можеш да оцелееш в пустинята. Да се превърнеш в хлебарка. Прекалено късно е за теб, вече е късно и за мен, но когато тези хлапета намерят начина, нищо няма да може да ги убие. Ще живеят от отрова.
Мим се изправя, той също. Въпреки че винаги е била високо момиче и сега женствеността и гримът са я направили още по-висока, челото й стига до брадичката му. Той я целува по челото. Тя повдига лице за още една целувка, клепачите й с цвят на тиня са затворени. Отпуснатата уста на татко под изсечения нос на мама. Казва й:
— Ти си щастлива мацка — и млясва сухата й буза. Парфюмирана козметика. Усмивката в бузите й побутва устните му. Тя е той, само комбинацията е разместена.
Тя го прегръща странично, потупвайки сланинките около кръста му.
— Още ставам — признава Мим. — Не съм фукла като Хари Енгстръм, но още ставам, по свой начин — и тя го прегръща по-силно. Свързани така те отиват до основата на стълбите, за да се качат горе и да утешат родителите си.
На следващия ден, четвъртък, когато Хари и баща му се връщат вкъщи, Мим е събрала мама и Нелсън около кухненската маса и тримата пият чай и се смеят.
— Татко — казва Нелсън. За първи път от неделя сутринта той казва нещо без баща му да го е заговорил. — Знаеш ли, че леля Мим е работила в Дисниленд? Имитирай Ейбрахам Линкълн, моля те, направи го пак.
Мим става. Днес е облечена в къса сива плетена рокля, в черните чорапи краката й изглеждат кльощави и с щръкнали колене, точно както когато беше момиче. Тя се поклаща като пред катедра, изважда въображаем лист хартия уж от джоба на сакото си, задържа го с трепереща ръка малко под равнището, от което би чела, ако очите й виждаха. Гласът й излиза от гърлото като записан на стържеща лента: