— И ще ми хареса още повече — отговаря й Заека, — когато престанеш да се срещаш с това мазно влечуго.
Мим го поглежда с погледа, който е поставял хиляди мъже на мястото им:
— Както каза, той е мой тип.
— Гангстер, нали? Нищо чудно, че се чукаш до смърт. Знаеш ли къде свършват мацки като тебе? В докладите на следователите, когато изпиеш прекалено много приспивателни, когато телефонът ти спре да звъни, когато гангстерът си намери приятелка в по-добро състояние. Яко си загазила, сестро, и всички Ставровци по света няма да ти помогнат. Те са те докарали дотук.
— Маамо — изплаква Мим по стар навик, умолявайки крехкия инвалид, който кима на кухненската маса. — Кажи на Хари да престане.
Заека си спомня, че е само мит, че не са се карали. Те често се караха.
Когато двамата с баща му се връщат от работа на следващия ден, последният работен ден на Хари, торнадото с нюйоркски номера не е пред къщата. Мим се връща след час и Заека вече е сложил вечерята във фурната. Когато я пита къде е била, тя оставя голямата си раирана чанта на кушетката и му отговаря:
— Ами, насам-натам. Припомнях си местата от детството. Центърът на града е много тъжен, нали? Само черни паркинги и черни негри. И магазини. Направих нещо хубаво, обаче. Спрях пред онзи магазин в долната част на „Уайзър“, където продават левите вестници, и си купих малко фъстъци с черупки. Още са топли. — Тя му подхвърля торбичката. Неточен удар. Той я сграбчва с лявата ръка и докато вървят към всекидневната бели фъстъци. Хвърля черупките в една саксия.
— Значи — пита той — пак си се срещала със Ставрос?
— Нали ми каза да не го правя?
— Много важно какво съм ти казал. Как беше? Още ли се държеше за сърцето?
— Той е трогателен. Начинът, по който се държи.
— Направо ще се разплача. Пак ли ме обсъждахте?
— Не. Държахме се като егоисти. Той ме разбира много добре. Бяхме по средата на първото питие и той ме огледа през онези цветни стъкла на очилата и ми каза: „Работиш на улицата, нали?“. Дай ми един фъстък.
Той й подхвърля цяла шепа, фъстъците я удрят по гърдите. Облечена е с набръчкана къса рокля, имитираща гущерова кожа, с копчета отпред. Когато си вдига краката на табуретката, той вижда дъното на чорапогащника й. Движенията й са мързеливи и бавни, погледът й се е смекчил, въпреки че гримът й блести, като че ли е току-що поставен.
— Само това ли правехте? Обядвахте?
— Саамо това.
— Какво се опитваш да докажеш. Смятах, че си дошла тук да помогнеш на мама!
— Да й помогна да ти помогне. Как да й помогна на нея, да не съм лекар.
— Е, наистина ценя помощта ти, да изчукаш гаджето на жена ми.
Мим се засмива на тавана, показвайки извитата си като подкова долна челюст, лъскавата дъга на шията си. Смехът й спира като пресечен с нож. Тя изучава брат си сериозно, нахално:
— Ако имаше избор, кой би предпочел да си легне с него, тя или аз?
— Тя. Аз винаги мога да спя с Дженис, искам да кажа — възможно е, но с тебе — никога.
— Знам — весело се съгласява Мим. — От всички мъже на света вие сте единствените забранени. Ти и татко.
— И как ти изглеждам от това?
Тя се взира в него, за да измисли точната дума:
— Нелепо.
— Така си и мислех. Хей, Господи, наистина ли изчука Ставрос днес? Или само ме дразниш? Къде бихте могли да отидете? Няма ли Дженис да забележи, че го няма в офиса?
— О, той винаги може да й каже, че е отишъл на някаква сделка или нещо такова — предполага Мим, вече отегчена. — Или пък може да й каже да си гледа работата. Така правят европейците. — Тя се изправя, докосва копчетата на гущеровата си рокля, за да провери дали всички са закопчани. — Хайде да отидем при мама. — И добавя. — Не се терзай. Преди години си поставих правилото никога да не спя с един мъж повече от три пъти. Освен ако няма някаква вероятност да се влюбя.
Същата вечер Мим ги кара да се облекат официално и ги завежда на вечеря, в холандската кръчма на север към стадиона. Въпреки че главата на майка им се клати и трудно успява да разреже коричката на ябълковия пай, тя се справя доста добре и изглежда щастлива. Как двамата с баща му не се бяха сетили да я изведат от къщата? Той се ядосва на собствената си недосетливост и докато двамата с Мим вървят по коридора на път към стаите си — Мим отново спи в старата си стая, а Нелсън с него в другата, той й казва: