— Ти наистина си малката госпожица Оправи-всичко, нали?
— Да — сопва му се тя. — А ти си големият господин Оплескай-работата — и започва да си разкопчава копчетата пред него и затваря вратата, едва след като той се обръща.
В събота сутринта тя закарва Нелсън с торнадото си до Фознахтови: Дженис се е уговорила с майка му, че двете с Пеги ще прекарат цял ден с момчетата. Въпреки че пътят от Маунт Джъдж до Западен Брюър отнема само двайсет минути, Мим я няма цяла сутрин и се връща чак след два. Заека я пита:
— Как беше?
— Кое?
— Не, сериозно. Наистина ли е толкова добър по оная част или е средна работа на база на опита ти? Известно време смятах, че нещо не му е наред, иначе защо ще се занимава с Дженис, когато може да има всяко младо пиленце?
— Може пък Дженис да има чудесни качества.
— Дай да си говорим за него. От гледна точка на опита ти. — Той си представя, че за нея всички мъже са се слели в едно, лица и гласове, и гърди, и ръце са една мърмореща розова стена, както веднъж му се беше случило на един баскетболен мач — цялата публика се беше превърнала в един-единствен ревящ свидетел на играта му, който олицетворяваше света. — От гледна точка на големия ти опит — допълва той.
— Защо не си копаеш собствената градина вместо непрекъснато да прескачаш и да ровичкаш в чуждите? — пита го Мим.
Когато се обръща в този клоунски костюм, долната част на тялото й се превръща в портичка на хоризонтални дънкови райета.
— Нямам градина — отговаря й.
— Защото изобщо не се грижиш за нея. Всички имат живот, който се опитват да предпазят чрез някакви правила. А ти правиш това, което ти се ще, и когато нещата се прецакат просто си седиш и се цупиш.
— Господи — казва той. — Ходих на работа, ден след ден, повече от десет години.
Мим отхвърля аргумента му:
— Правил си го, защото си искал да го правиш. Така ти е било най-лесно.
— Знаеш ли, започваш да ми приличаш на Дженис.
Тя отново се обръща, портичката се отваря:
— Чарли ми каза, че Дженис е фантастична. Истинска дива жена.
В неделя Мим си стои вкъщи цял ден. После отиват да се повозят в старото чеви на баща му, нагоре към каменоломната, където навремето се разхождаха. Полетата, които някога побеляваха от маргаритки, и след това ставаха жълти от енчец, сега са голи открити пространства; от каменоломната е останала само огромната сива дупка в земята. Кулата като от „Магьосникът от Оз“, където се бъркаше циментът, е изчезнала и отворът на пещерата, където децата се криеха и плашеха, е затрупан с докарана с булдозер пръст и нагънати ръждясали ламарини.
— Още по-добре — изрича майка му. — Ужасни неща. Се случваха тук. Мъже и момчета.
Вечерят в кръчмата на „Уорън стрийт“ с изглед към виадукта, но тази вечеря навън не е толкова успешна, колкото предишната. Мама отказва да се храни:
— Нямам апетит — казва, но Заека и Мим смятат, че не яде, защото сепаретата са прекалено близо едно до друго и мястото е осветено, и тя не иска хората да видят колко е непохватна. Отиват на кино. Страницата с програмата на кината във „Ват“ гласеше: „Умирам от любопитство“, „Среднощен каубой“, две серии от „Извратен“ и „Циркът“ (досега момичетата не са играли такива игри), някакъв шведски еротичен филм със заглавие „Да!“ и „Забавното момиче“. „Забавното момиче“ звучи по същия начин, но в него играе Барбара Стрейзънд, така че ще има музика. Закъсняват за прожекцията в 6:30 ч. Майка му заспива, а баща му става и се разхожда в задната част на киносалона и говори на разпоредителя с пронизителен носов хленч, докато един от малкото пръснати из салона зрители не се провиква.
— Шшшт!
На излизане лампите са светнати и трима хулигани така оглеждат Мим, че Заека им показва среден пръст. Примигвайки на улицата, мама казва:
— Беше хубав. Но Фани наистина беше. Много грозна. Но стилна. И този гангстер. Тя винаги е знаела, че Ник Арнстайн е гангстер. Всички. Го знаеха.
— Браво на нея — казва Мим.
— Не я провалят гангстерите тази държава — казва баща му. — Ако питате мене, провалят я индустриалците. С огромните капитали. Мелонови и Дюпон, тях трябва да вкараме в затвора.
Заека му казва:
— Не ставай радикален, татко.
— Изобщо не съм радикален — уверява го старият мъж. — За да си радикален, трябва да си богат.
Облачният понеделник е първият ден, в който Хари не е на работа. Събужда се в седем, но баща му отива на работа сам. Нелсън тръгва с него: още ходи на училище в Западен Брюър и сменя автобуса на „Уайзър“. Мим излиза около единайсет часа, без да казва къде отива. Заека преглежда обявите за работа в брюърския „Стандарт“. Счетоводител. Административен работник. Чирак бояджия. Механик. Барман. Светът е пълен с работа, въпреки Депресията на Никсън. Той прехвърля обявите за застрахователни агенти, програмисти и търговци, и прелиства на хумористичния раздел. По дяволите този Апартамент 3-Г: има чувството, че живее с тези момичета от години, кога най-накрая ще ги види без дрехи? Художникът продължава да го дразни с разголени рамене в банята, боси крака на преден план, чатала им се пада точно на ръба на страницата, едва може да зърне разкопчаните презрамки на сутиените им. Започва да пресмята: след двумесечната заплата от „Верити“ той има право на трийсет и седем седмици социални помощи и после може да живее от пенсията на баща си. Сега вече все едно умираш безкрайно — не ти позволяват да умреш напълно, поддържат те чрез кръвопреливане, иначе ще се превърнеш в срам за тях. Той прехвърля бракоразводния раздел, но не вижда името си и се качва горе при майка си.