Когато тази весела негърска богиня отказва да се изявява във фантазиите му достатъчно живо, той се опитва да си представи Бейб. По време на краткия си престой Мим небрежно му беше подхвърлила, в края на разказа му, че е трябвало да преспи с Бейб. Всичко е било нагласено, а и той подсъзнателно е искал точно това. Но във въображението му Бейб има студени като слонова кост кокалести пръсти и той не може да намери мека вдлъбнатина в тялото й — корава е като черупка. Бръчките по лицето й са се спекли от мъдрост, която го кара да губи силата си. Има по-голям късмет, когато си представя цял филм, в който той самият не участва, извиквайки във въображението си други двама герои — Ставрос и Мим. Как ли са го правели? Представя си как бялото й торнадо пердаши нагоре по „Айзенхауер“ и спира пред номер 1204. Двамата излизат, белите врати безшумно се затварят, те влизат вътре, качват се, Мим е първа. Тя дори не се обръща за една встъпителна целувка, а направо бързо се съблича. Застава насред обедната светлина, гъвкава и небрежна, краката й се допират в коленете, гърдите й с хлътнали зърна и грапави ареоли (тайно беше виждал гърдите й) са по момичешки недоразвити. Не е кърмила дете. Ставрос се съблича по-бавно, по-вяло, пази сърцето си, внимателно сгъва панталоните си, за да не развали ръба им за после, когато ще се върне във фирмата. Гърбът му е космат, с тъмни къдрави косъмчета по раменете. Пенисът му е дебел и обсипан с вени, тромав, но безотказно се надига под опитното дразнене на Мим. Той чува как мъдрите им гласове стихват, представя си как следобедните облаци хвърлят сянка върху лицата на гръцката фамилия от снимките върху украсените с дантелени покривчици масички; представя си как възлестият пенис на мъжа, с колоната от мускули от долната страна, е погълнат от влагалището на Мим, обрамчено от косми с цвят на плъх (отдолу не е медно руса); вижда как алчните й пръсти без пръстени притискат топките му още по-навътре, в ненаситната й разчекната путка; и самият той свършва. В пубертета Заека изживяваше свършването като космически полет, чувстваше се изстискан и в безтегловност, но сега то е просто едно обикновено освобождаване на яростта, няколко приглушени викове в безопасния чаршаф, като камъни, хвърлени към закован прозорец. В последвалата тишина Заека долавя някакво трептене, дълбоки музикални вибрации, които бавно разпознава като касетофона на босоногата двойка в съседство, в другата половина от къщата.