Тя го попита:
— Как можа да ми причиниш това?
Той вдигна рамене:
— Не съм го причинил на теб. Причиних го на нея. Нея чуках.
— Защо? Защо?
— Защо не? Спокойно. Не беше нищо особено. По време на обяда беше доста готина, но щом легнахме в леглото термостатът й се изключи. Сякаш имах бяла гума в ръцете.
— О, Чарли. Говори ми, Чарли. Кажи ми защо.
— Не ме тормози, тигърче.
Беше го накарала да прави любов с нея. Беше направила всичко за него. Беше го обожавала, бе изпитала желание да изплаче тъгата си, че не може да направи повече, че телата им са толкова ограничени. Въпреки че бе извлякла спермата на любовника си от него, тя не бе успяла да извлече доказателство, че неговото разбиране за любовта им е точно толкова категорично, колкото и нейното. Ужасяващо — оплаквайки се, кокетничейки — тя бе казала:
— Знаеш, че се отказах от целия свят заради теб.
Той бе въздъхнал:
— Можеш да си го получиш обратно.
— Унищожих съпруга си. Лепнали са го по всичките вестници.
— Той може да го понесе. Той е палячо.
— Опозорих родителите си.
Той бе извърнал гърба си. С Хари обикновено тя беше тази, която обръщаше гръб. Чарли не е удобен да се сгушиш в него, твърде широк е; все едно да се опитваш да се задържиш на хлъзгава от водорасли скала. Беше се извинил:
— Тигърче, скапан съм. Цял ден се чувствам отвратително.
— В какъв смисъл отвратително?
— Отвратително дълбоко вътре. Разтреперано и отвратително.
А усещането, че й се изплъзва в съня, така я беше вбесило, че бе изскочила гола от леглото, беше му крещяла думи, които той я бе учил, докато се бяха любили, бе съборила снимката на някаква пралеля от бюрото, бе обявила, че всеки свестен мъж поне би предложил да се ожени за нея сега, когато знае, че никога не би приела, бе направила такива неща в тишината на апартамента, че сега продължаваха да вибрират в безсънието й, така че тъмнината потръпва между пулсациите на автомобилните фарове, които неуморно преминават по Айзенхауер авеню под тях. Гледката от задната част на апартамента на Чарли е неочаквана — един изрязан като от плат завой на реката Рънинг Хорс, слонско сивите бензинови резервоари в мочурливата местност до бунището и малко гробище с железни кръстове вместо надгробни камъни около църквата с двата еднакви сини купола, за която не знаеше, че се намира там. Движението на автомобилите отпред никога не спира. Дженис бе живяла близо до Брюър целия си живот, но никога в самия него, и смяташе, че всички квартали заспиват в десет, и сега бе смаяна, че този град непрекъснато тътне от автомобили като собственото й сърце, което дори насън продължаваше да излива любовта си.
Събужда се. Завесите на прозореца са сребърни. Луната е студен камък, виснал над Маунт Джъдж. Леглото не е неговото, след това се сеща, че това е нейното легло от… Откога? Юли, като че беше? Поради някаква причина тя спи с Чарли от лявата си страна; Хари винаги й спеше отдясно. Светещите стрелки на електронния будилник от неговата страна на леглото сочат, че минава два. Чарли спи с лице, обърнато нагоре към лунната светлина. Тя докосва бузата му — студена е. Той е мъртъв. Решава, че явно сънува.
След това клепачите му премигват, като че ли от докосването й. Очните му ябълки на бледата студена светлина сякаш са невиждащи, без зеници. Лунната светлина проблясва в капчица вода в далечния ъгъл на отдалеченото му око. Той пропъшква и Дженис осъзнава, че това го е събудило. Звук, който не издава по собствена воля, а който се откъсва от някакъв тежък притискащ го механизъм дълбоко в гърдите му. Виждайки, че се е изправила на лакът и го гледа, той казва:
— Здравей, тигърче. Иисусе как боли.
— Какво те боли, любов моя? Къде? — Дъхът й се втурва през гърлото толкова бързо, че го прогаря. Цялото пространство в стаята, от ъглите към центъра, й се струва като от кристал, едно нейно погрешно движение и ще се пръсне.