— Давай! — изрича тя на глас.
Тялото на Чарли променя цвета си. Той е мъртъв. Не, свела ухо до устните му тя долавя свистенето на дъха му. Внезапно избила пот оросява челото му, раменете му, гърдите му, нейните гърди, бузата й, притисната в неговата. Краката му се отпускат. Той измърморва:
— Добре съм. — Тя събира смелост да се смъкне от него, и отново подпъхва завивките, които бе свлякла, за да оголи гърдите му, чак до брадичката му.
— Да ида ли сега да взема истинските хапчета?
— След минутка. Нитроглицерин. Това, което ми донесе, е корисидин. Хапчета против настинка.
Тя вижда, че гримасата му действително е означавала смях, защото сега вече се усмихва. Хари е прав. Глупава е.
За да успокои обиденото изражение на лицето й, Ставрос й казва:
— Отвратително усещане. Все едно те е стиснал юмрук. Не можеш да дишаш, ако мръднеш става по-зле, чувстваш собственото си сърце като животно, което подскача в теб. Откачена работа.
— Страх ме беше да те оставя.
— Чудесно направи. Спаси ме.
Знае, че е вярно. Клеймото върху нея като носител на смърт е изтрито. Както при чукането бе станала прозрачна, а после се изпълни догоре с тишина. Както след чукане, тя прави палав инвентар на тялото, усеща живата пот по широката му кожа, проследява с пръст линията на носа му.
Той повтаря:
— Откачена работа — и сяда в леглото да се охлади, диша тежко, достигнал безопасния бряг. Тя се сгушва в рамото му и оставя сълзите й да потекат като на дете. Разсеяно, все още предпазливо движейки ръка, той непохватно гали краищата на косите й, които потръпват върху рамото му.
Тя пита:
— Заради мен ли стана? Задето направих тази ужасна сцена за сестрата на Хари? Можех да те убия.
— В никакъв случай — след това добавя. — Трябва да гледам нещата да са подредени и под контрол, иначе ще ме съсипят.
— Моето присъствие тук е неподредено — казва тя.
— Няма нищо, тигърче — казва той, без напълно да го отрича, и дръпва косата й, така че главата й се отмята.
Дженис става и донася нужните хапчета. През цялото време са си били там; върху горния рафт; тя е гледала средния рафт. Той взима едно и й показва как го слага под езика си да се разтвори. Докато то се разтваря, той прави онази гримаса с уста, която тя обожава, с издадени напред устни, сякаш крие бонбон. Когато изгасва лампата и ляга в леглото до него, той се обръща настрани, за да я целуне. Тя не отговаря, прекалено е изпълнена с тишина и чувства. Скоро от неговата половина на леглото започва да се надига тихият ритъм на несъзнателното му дишане. В своята половина тя не може да заспи. Будна с всеки свой нерв, тя разплита живота си. Движението долу намалява. Тя и Чарли се носят неподвижни над Брюър; той спи върху вятъра, сърцето му е кухо. Следващият път може да не успее да го върне. Отпускат ни се чудеса, но не трябва да разчитаме на тях. Любовта, която премина през нея като вихър, е чудо, едничкото достойно нещо, което й е останало, е да си тръгне. Духът е ненаситен, но телата се засищат. Тя се е заситила, той се е заситил; ако остане може да се окаже прекалено. Може да започне да носи смърт. Нарича я тигърче. Към шест часа въздухът става по-светъл. Тя вижда широкото му квадратно чело, гъстата коса с нейните спретнати вълни, носът така добре оформен, че сякаш загатва за някаква женска суета, дори насън устата му е леко издадена, ивица слюнка, лъскава като следа от охлюв, се е спуснала от едното й ъгълче. Ангел, ястреб, който се носи, Дженис вижда, че в необятността на любовта си тя е отхвърлила едничкото възможно несъвършенство — нейният обект. Собствената й любов я поглъща; повалена, тя бързо потъва надолу през нейната чистота, само пух.
Мама държи телефона до леглото си; на долния етаж Заека го чува да звъни, след това чува, че спира, но минава известно време, преди тя да успее да го накара да разбере, че позвъняването е за него. Вече не може да повиши глас и издава нещо като скимтене, но има бастун — стряскащ възлест клон, който баща му донесе един ден от магазина на Армията на Спасението в Брюър. Тя чука по пода, докато не привлече нечие внимание, нагоре по стълбите. Доста е смешна, когато го върти и почуква.