— Приключихме.
— Защо?
Езикът й бързо пробягва между устните, навик, който навремето му правеше впечатление като фалшиво чувствен, но сега му се струва безобиден като плюнчене на молив.
— Ами — казва Дженис — направихме всичко, което можехме да направим заедно. Той започваше да се изнервя. А и сладката ти сестричка не помогна особено.
— Да. Май му изиграхме номер. — Множественото число — той, тя, Мим, Мама; кръвните връзки, създадени от времето, и чувството за вина, семейните връзки. Той не я пита за повече подробности. Никога не е разбирал напълно жените, защо трябва да имат менструация например или защо понякога им е горещо, а в други случаи не, и колко близо до утробата им стига върхът на пениса му, или дали утробата е кухо място без бебе в нея, и инстинктът го кара да заключи Ставрос в същата тази обширна област на женска загадъчност. Не иска да пробужда никакъв любовен блясък в очите й, умни и бързи, и студени, обърнати към него, плячката.
Може би е била готова да му разкаже повече, колко огромна е била любовта й и колко чиста ще остане, защото се смръщва, сякаш възпряна от мълчанието му. Казва:
— Трябва да ми помогнеш с Нелсън. Говори ми само за онзи ужасен мотор, дето сестра ти му го купи.
Той сочи към изгорялата зелена черупка.
— Моите дрехи не бяха единственото, което изгоря там.
— Момичето. Бяха ли близки с Нелсън?
— Беше му като сестра. Непрекъснато губи сестри.
— Бедното момченце.
Дженис се обръща и двамата гледат това, в което са живели. Някаква агенция или банката, или полицията, или застрахователната компания е вдигнала рехава ограда от колове и тел около къщата, но децата свободно са влизали, оглозгали са вътрешността, разбили са прозорците и допълнителните външни прозорци, и всичко в онази половина, която още стои. Някой си е направил труда да донесе спрей с жълта боя и е написал с едри букви НЕГЪР на фасадата. Също и думата УБИЙ. Двете думи не стоят заедно, така че е трудно да се разбере на коя страна е бил спреят. Може би е имало два отделни спрея, които са настоявали за еднакво време. Върху широката ивица алуминиеви плоскости под прозорците, където напролет излизат нарцисите, а през лятото избуява флоксът, полупечатни жълти букви гласят ВЛАСТТА НА ЧЕНГЕТАТА = ЧИСТА ВЛАСТ. Има го също и знакът на мира, и една свастика, като че ли от един и същ спрей. И други хора, които са вземали назаем овъглени пръчки от съборетината, са идвали и са се опитвали да редактират и да добавят към тези лозунги и символи, преправили са „ченгетата“ в „черните“, а „Чиста“ в „Конг“. В крайна сметка цялото многообразие е толкова ужасно, колкото и поредиците реклами, вмъкнати в промеждутъците между програмите по телевизията. Някакъв клоун е надраскал с червен спрей между двата прозореца ШЕГА ИЛИ ЛАКОМСТВО.
Дженис пита:
— Къде спеше тя?
— Горе. Където спяхме ние.
— Обичаше ли я? — При този въпрос очите й изоставят лицето му и захващат да разглеждат изпомачканата морава. Той си спомня, че това камилско палто имаше качулка за през зимата, която се прикачваше допълнително.
Признава й:
— Не така, както би трябвало. Тя беше някак извън моята класа. — Тези думи го карат да се чувства виновен, представя си колко би се обидила Джил, ако можеше да го чуе; така че, за да оправдае себе си, той обвинява Дженис: — Ако беше останала тук, тя все още щеше да е жива някъде.
Погледът й бързо се вдига.
— А, не. Не се опитвай да ми лепнеш и тази история, Хари Енгстръм. Каквото се е случило тук вътре си е твое дело.
Нейните дела удавят бебета, неговите — изгарят момичета. Направо са създадени един за друг. Тя опитва да изведе истината в неутрална територия. — Пеги казва, че негърът й е давал наркотици, били твърди, че така му е казал Нелсън.
— Тя сама искала, каза той. Негърът.
— Странно как се е измъкнал.
— Нелегалната мрежа.
— Ти помогна ли му? Видя ли го след пожара?
— Малко. Кой казва, че съм му помогнал?
— Нелсън.
— Как е разбрал?
— Сетил се е.
— Закарах го на юг извън града и го оставих в една царевична нива.
— Надявам се никога да не се върне. Ще извикам полицията, т.е. бих, ако… — Дженис остава мисълта да замре преждевременно.
Заека се чувства въодушевен и смразен от тази гигантска проява на нетактичност, двамата сякаш бавно се въртят, страхувайки се да не стреснат другия.