— Бил неудачник по рождение, въпреки кожата си бяла, и чукал малката девствена Джил през една пясъчна нощ цяла. Тя си паднала по него — дрън — и възприела жадно идеята за дрога, която проповядвал: побърквала се всеки път, когато копелето се обаждало. Преминала от хапчета на ЛСД, докато в един момент — тя спира и се накланя напред, така упорито втренчена в Нелсън, че момчето тихичко проплаква:
— Да?
— Той мило предложил хероин — като нов елемент.
Нелсън има вид, сякаш ще заплаче: очите му някак хлътват навътре, а върху брадичката му се появява още една трапчинка. Прилича, мисли си Заека, на намусено момиче. Не вижда кой знае колко от себе си в момчето, като се изключи малкия прав нос.
Музиката продължава.
— Бедната Джил се уплашила. Съучениците й казвали, че не си заслужава така глупаво да се самоунищожава. Майка й, все още в траур, била ангажирана здраво с един адвокат от Уестърли по данъчно право. Лошият Фреди й обещавал Рая в небесата, а Джил искала само любов на Земята; искала да усеща кура му, а не иглата; но Фреди я молел и галел, и нежно говорел, и увличал в играта.
И Заека започва да се чуди дали не го е правила и преди, тези рими са толкова гладки. Какво ли не е правило това хлапе?
— Тя се страхувала от смъртта — дрън, дрън, бледооранжевата й коса се развява — той я попитал: И какво от това? Казвал, че светът е полудял и прогнил; тя отговорила, че на нея зло не е причинил. Той казвал, виж, навсякъде около теб — расови войни, а тя, че преди него друг бял мъж не е опитвал да я нарани. Той казал, че първата инжекция ще е плитко под кожата, и тя казала, добре, любими, вкарвай отровата. — Дрън, дрън, дрън. С лице, повдигнато към тях, тя е дух без тяло, напълно лишена от плът. Проронва следващата строфа: — Беше ад.
Д-р-р-р-ъ-н.
— Държал лицето й в длани и я убеждавал с галене, казвал: Спокойно! Бил съм на курсове по животоспасяване. Питал я: Нима не ти показах на Бог същността? Тя казала: Да, благодаря ти, но щях да мина и без това. Разбрала, че нейният любим със светла усмивка и мургава кожа е на смъртта лицето; бояла се от него и го обичала с всеки уплашен удар на сърцето. И какво решила Джил да направи?
В паузата настъпва тежко мълчание.
Нелсън припряно избъбря:
— Какво?
Джил се усмихва:
— Да изтича до спестовната банка в Стоунингтън и всички пари оттам да извади. Скочила в своето порше и потеглила, и ето как днес се оказва в един дом с двама мошеници.
И бащата и синът ръкопляскат. Джил отпива жадно от бирата като награда. В спалнята им тя все още е в същото настроение — артистично въодушевление, и заслужава да бъде възнаградена. Заека й казва:
— Страхотна песен. Но знаеш ли какво не ми хареса в нея?
— Какво?
— Носталгията. Липсва ти. Да се друсаш с Фреди.
— Поне — казва тя — не си играех на — как го нарече — щастлива путка?
— Съжалявам, че избухнах.
— Все още ли искаш да си ходя?
Заека, предусетил, че ще се стигне до това, закачва панталоните и ризата си и слага бельото си в коша. Роклята, която е хвърлила на пода, той окачва на една кука в нейната половина на гардероба, мръсните й бикини слага в коша.
— Не, остани.
— Помоли се.
Той се обръща, едър уморен мъж с отпуснати мускули, който след осем часа трябва да стане и да обработва текстове за печат.
— Моля те да останеш.
— Вземи си обратно онези шамари.
— Как?
— Целуни краката ми.
Той застава на колене, за да изпълни заповедта. Раздразнена от тази готовност, която говори, че му е приятно, тя стяга стъпала и го ритва, така че ноктите на единия й крак одраскват бузата му в опасна близост до очите. Той приклещва глезените й, за да продължи с целувките. Леко пълни глезени, като на жена на средна възраст. Зеленикави венички в извивката на ходилото. Приятен вкус на съблекалня от спомените му. Ванилия, която започва да гранясва.
— Пъхни си езика между пръстите ми — казва тя; гласът й плахо пресеква, когато издава заповедта. Щом той отново изпълнява, тя се намества напред върху леглото и разтваря крака. — Сега тук. — Тя знае, че това му е приятно, но въпреки това заповядва, за да види дали ще успее да проумее този чужд мъж. Да проумее главата му с неговата упорита, старомодна, къса подстрижка — униформа на врага, спортиста и войника; костта над ушите му се вижда, мръсно русата коприна е изтъняла отгоре. Той й се струва огромен като скала между бедрата й. Угасващата възбуда от изпятата песен се слива с настойчивата топлина на лочещия му език. Някаква искра пламва в безплодното пространство, между краката й се издължава зелено клонче.