– Сега?
Гласът ѝ е хрипкав.
Той коленичи като насън между проснатите ѝ крака, бялото ѝ тяло губи очертанията си, изпънато от желание под него. С нейна помощ светлите им слабини се сливат. Има нещо отчаяно в това притискане на телата им. Той се повдига на ръце над нея, боейки се, че точно в тоя момент най-често разочароваше Дженис с това, че беше прекалено бърз. Все пак дали поради алкохола, който се носеше из организма му, или голямото щастие го замайваше, но любовта му се разгаряше бавно в нейната пламенност. Той притиска лицето си до гърлото ѝ, в косата ѝ с дъх на мента. Със слаби, съвсем слаби ръце тя го притиска в прегръдките си, след това го събаря на леглото и се надига над него.
Той казва нежно, ласкаво:
– Хей!
Тя отвръща:
– Хей!
– Хубава си.
– Хайде, ела.
Предизвикан, той я пронизва и освен това слага ръката си под челюстта ѝ, така че пръстите му се хлъзват в устата ѝ и гладкото ѝ гърло се изопва. Сякаш омаломощена от тази болка тя се мята и се преобръща и сега той отново е върху нея; гърдите им се притискат едни о други; тя едва диша. Бедрата ѝ се разтварят широко и го стискат като с клещи, а след това пак се разтварят толкова широко, че това го плаши, тя иска нещо невъзможно – да обърне вътрешността си; мускулите, устните и костите на нейната разкрита утроба се притискат о него като някакъв нов организъм. Тя се чувства прозрачна; той вижда сърцето ѝ. Рут го притегля към себе си, след това притихва и докато отпада, любовта и гордостта му се съживяват. Така тя е първа и го чака, докато в изблик на крайна нежност той гали с палеца си дъгата на веждата ѝ. При всяка тръпка устата ѝ се смее в неговата, а краката ѝ, сключени на гърба му, го стискат.
Тя пита тъкмо навреме:
– Добре ли е?
– Хубава си...
Рут сваля краката си от него и го отхвърля от тялото си като торба пясък. Той я гледа и му се струва, че в сенките на лицето ѝ прочита тъжен израз на опрощение, сякаш в момента на отпускането тя бе доловила, че първопричината любовта, с която той я заблуди, беше чувството на отчаяние. Природата постепенно те подготвя като майка и щом получи своята малка цена, те оставя с нищо. Потта по кожата му застива от въздуха. Той издърпва одеялата от краката ѝ.
– Ти беше хубаво парче! – казва той равнодушно от въз- главницата и погалва меката буза.
Плътта ѝ все още се наслаждава от акта: той угасва бавно в нея.
– Бях забравила.
– Какво си забравила?
– Че и аз мога да изпитам това.
– И какво е то?
– О! То е като че пропадаш.
– А къде падаш?
– Никъде. Не мога да говоря за това.
Той целува устните ѝ. Тя не е виновна. Приема отпуснато целувката, после в закъснял изблик на нежност прекарва език по брадичката му. Той обхваща талията ѝ с ръка и се притисва в нея, за да заспи.
– Хей, аз трябва да стана.
– Остани!
– Трябва да отида в банята.
– Не.
Той я прегръща още по-силно.
– Момче, по-добре ме остави да стана.
Заека измърморва:
– Не ме стряскай!
И се притиска още по-плътно в пея. Той прехвърля бедро върху нейното; тежест върху топлина. Странно е как жените се превръщат от такива жадни утроби в такива мили същества; той иска да върне с нежността си топлината, която слабините му бяха получили от нея. Най-добрата приятелка в леглото – отпадналата, обладана вече жена. Той се възбужда съвсем и усеща, че парещият му дъх изгаря отпуснатите му устни, докато тя се измъква изпод крака и ръката му.