– Защо? Не ви ли трябва, за да избягате?
– Просто сметнах, че тя трябва да бъде нейна. Баща ѝ ни я продаде евтино. Във всеки случай на мене поне тя не е донесла нищо добро.
– Така ли?
Екълс загасва цигарата си в пепелника на колата и търси в джоба на сакото друга. Те заобикалят планината в най-високата отсечка на шосето, където склонът се издига много стръмно от едната страна и слиза пак така стръмно от другата, за да даде място на някоя къща или бензиностанция. Долу е реката.
– Ако аз трябваше да напусна жена си – продължава Екълс, – щях да взема кола и да замина на хиляди мили.
Това звучеше почти като съвет, който излизаше спокойно от бялата яка.
– Точно това направих и аз! – възкликва Заека, зарадван, че у двамата има нещо общо. – Карах до Западна Вирджиния. След това си рекох "по дяволите" и се върнах.
Трябва да спре да ругае! И защо ли го прави, пита се той. Може би за да запази разстоянието между тях; той чувства опасно привличане към тоя мъж в черно.
– Мога ли да попитам защо?
– О, не зная. По много причини. Изглеждаше по-безопасно да бъда в място, което познавам.
– Не сте се върнали, за да защитите жена си.
Заека не отвръща нищо на това. Екълс продължава:
– Вие говорите за това чувство... на безпорядък. А как мислите, че е с другите съпрузи. Да не смятате, че сте някакво изключение?
– Вие не очаквате, че ще ви отговоря положително, но ще го направя. Някога аз играех една игра добре. Наистина! Играех добре. И след като сте били в нещо отличен, независимо в какво, някак си ви съсипва да сте второ качество. А това малкото, което ние с Дженис имахме, беше наистина второ качество.
Запалката се показва на таблото. Екълс пали и отново бързо обръща поглед напред. Те бяха слезли вече в предградията на Брюър. Той пита:
– Вярвате ли в бога?
Репетирал вече това тази сутрин, Заека отговаря бързо:
– Да.
Екълс премигва от изненада. Окосменият клепач на окото от профила му потрепва, но той не извръща лице.
– Мислите ли тогава, че бог иска да карате жена си да страда?
– Позволете ми и аз да ви попитам нещо. Смятате ли, че господ иска един водопад да бъде дърво?
Заека разбра, че този въпрос на Джими от предаването но телевизията е смешен. Той се дразни, че Екълс го приема просто, като същевременно дръпва унило от цигарата си.
Той схваща, че каквото и да каже, Екълс ще го посрещне със същото изражение на уморен пушач; той е слушател по професия. Едрата му красива глава изглежда натъпкана със сива каша от скъпоценни чужди тайни и вълнуващи въпроси, засягащи всички. Една каша, която, тъй млад, какъвто е той, нищо не може да оцвети. За пръв път Заека изпитва неприязън към него.
– Не – казва Екълс, след като размисля. – Но смятам, че той иска едно малко дърво да стане голямо дърво.
– Ако ми кажете, че не съм зрял, няма да се разплача, тъй като доколкото мога да разбера, то е все едно, че си умрял.
– Аз самият не съм зрял – подхвърля Екълс.
Но не е достатъчно само да подхвърлиш нещо. Заека казва грубо:
– Е, аз няма да се върна обаче при тази малка глупачка, колкото и да я съжалявате. Не зная какво чувства тя. Никога не съм знаел. Всичко, което зная, което съм знаел, е това, което е вътре в мен. Можете ли да си представите какво работех, за да поддържам тази фуста? Демонстрирах някаква тенекийка за едно пени с ужасното име Меджи пийлър в няколко универсални магазина.
Екълс го поглежда и се усмихва. Сега веждите му изразяват крайно удивление.
– А! Това обяснява вашите ораторски заложби – забелязва той.
Тази аристократична насмешка звучи вярно: поставя и двамата на мястото им. Заека се чувства по-неловко.
– Хей, искам да ме оставите тук – казва той.
Те са на Уайзър стрийт, с лице към големия слънчоглед, който е мъртъв през деня.
– Няма ли да ми позволите да ви отведа до мястото, където сте отседнали?
– Никъде не съм отседнал.
– Добре.
Като лошо момче Екълс дръпва спирачката и спира пред един противопожарен кран. Понеже спира внезапно, нещо издрънчава отпред.
– Отдалечихте ли се? – казва Заека.
– Точно моят клуб за голф.
– Вие играете?
– Лошо. А вие?
Екълс изглежда оживен; цигарата гори, забравена между пръстите му.
– Бил съм кеди[19].
– Мога ли да ви поканя за една игра?
А! Ето въдицата!
Заека излиза, застава на бордюра и заобикаля въпроса, шегувайки се със своята свобода.
– Нямам стикове.
– Те се вземат лесно под наем и не е скъпо. Моля ви се. Аз говоря съвсем сериозно.
Екълс се навежда, за да говори през вратата.