— Мисля, че си спомняте — възрази тихо мистър Куин.
Мистър Сатъртуейт нямаше нужда от повече окуражаване. Неговата основна роля в живота беше да слуша и да наблюдава. Само в компанията на мистър Куин той беше в обратната позиция. Тук мистър Куин беше внимателният слушател, а мистър Сатъртуейт заемаше центъра на сцената.
— Преди малко повече от година — започна той — имението Ашли Грейндж стана собственост на мис Блинър Льо Куто. Красива стара къща, но е била пренебрегвана и изоставена празна дълги години. Не би могло да се намери по-добра стопанка. Мис Льо Куто е от френска Канада. Нейните предци били емигранти от Френската революция и й оставили в наследство колекция от почти безценни френски реликви и антики. Тя продължила да колекционира. Имаше много добър и строг вкус. До такава степен, че, когато след трагедията реши да продаде Ашли Грейндж с всичко, което беше в него, мистър Сайеръс Дж. Брадбърн, американски милионер, не се поколеба да плати фантастичната цена от шестдесет хиляди лири за имението. — Мистър Сатъртуейт замълча. — Споменавам тези неща — продължи той с извинителен тон, — не защото имат отношение към случая. Строго погледнато те нямат, а за да предам атмосферата. Атмосферата около младата мисис Харуел.
— Атмосферата винаги е много важна — кимна със сериозен вид мистър Куин.
— Така добиваме обща представа за това момиче — продължи събеседникът му. — Едва двадесет и три годишна, мургава, красива, добре сложена. В нея няма нищо грубовато или незавършено. И богата, не бива да го забравяме. Тя била сираче. Мисис Сейнт Клеър, дама с неоспорим произход и социално положение, живеела с нея като дойка. Но Елинър Льо Куто напълно разполагала със състоянието си. И разбира се не липсвали ловци на зестри. Поне дузина безпарични млади мъже се навъртали около нея по всякакви поводи — по време на лов, в балната зала — където и да отидела. Говорело се, че младият лорд Лекън, най-изгодната партия в областта, й предложил брак, но тя не приела. Сърцето й останало свободно, докато не се появил капитан Ричард Харуел. Капитанът отседнал в местната странноприемница за ловния сезон. Бил прекрасен ездач. Симпатичен, весел и сърцат младеж. Спомняте ли си старата поговорка, мистър Куин? „Щастливото ухажване не трае дълго.“ Е, макар и банално, оказало се вярно, поне отчасти. Не минали и два месеца, и Ричард Харуел и Елинър Льо Куто се сгодили. Сватбата последвала три месеца по-късно. Щастливата двойка заминала на сватбено пътешествие за две седмици в чужбина и после се завърнала, за да се установи в Ашли Грейндж. Нашият домакин току-що ни разказа, че в една бурна нощ като тази те се върнали у дома. Чудя се, дали това е било някакво знамение? Кой може да каже? Но, така или иначе, рано на следващата сутрин, около седем и половина, капитан Харуел бил забелязан да се разхожда в градината с един от градинарите — Джон Матиас. Бил без шапка и си подсвирквал. Можем да го смятаме за признак на добро настроение, на безметежно щастие. И все пак, доколкото знаем, от този момент нататък никой не е виждал капитан Ричард Харуел.
Мистър Сатъртуейт направи пауза, изпълнен с приятно съзнание за драматичността на момента. Възхитеният поглед на мистър Куин му отдаде признанието, от което имаше нужда и той продължи:
— Изчезването му развълнувало всички, защото било необяснимо. На следващия ден разстроената съпруга се обадила в полицията. Както знаете, те не успели да разрешат загадката.
— Предполагам, че е имало хипотези? — попита мистър Куин.
— О! Не липсват такива, уверявам ви. Хипотеза номер едно гласи, че капитан Харуел е бил убит. Но ако е така, къде е трупът? Едва ли би могъл да се изпари. И, освен това, какъв е мотивът? Доколкото е известно, капитан Харуел нямал нито един враг на този свят.
Той рязко спря, като че ли обзет от несигурност. Мистър Куин се наведе напред.
— Имате предвид — предположи той — младия Стивън Грант.
— Наистина — призна мистър Сатъртуейт. — Стивън Грант, ако правилно си спомням, се е грижел за конете на капитан Харуел и е бил уволнен от господаря си за някакво дребно провинение. На сутринта след завръщането на младата двойка, много рано, Стивън Грант бил забелязан в околностите на Ашли Грейндж и не могъл да даде убедително обяснение за присъствието си там. Бил задържан от полицията във връзка с изчезването на капитан Харуел, но срещу него нямало доказателства и впоследствие бил освободен. Наистина, може да се предположи, че той е имал зъб на капитан Харуел заради строгото наказание, но като мотив това определено е твърде недостатъчно. Предполагам, че полицията просто се е чувствала длъжна да покаже, че предприема нещо. Така че, както казах, капитан Харуел нямал врагове на този свят.