— Да не би да смятате, че можем да стигнем до истината така — само като разговаряме?
— Вие сте видели доста от живота — отговори сериозно мистър Куин. — Повече от много други хора.
— Животът отмина покрай мен — възрази горчиво мистър Сатъртуейт.
— Но е изострил погледа ви. Там, където другите са слепи, вие виждате.
— Така е — съгласи се мистър Сатъртуейт. — Прекрасен наблюдател съм.
Той доволно се поизпъчи. Моментната горчивина беше преминала.
— Според мен — обади се той след една-две минути, — за да стигнем до причината на нещо, трябва да проучим последиците.
— Чудесно — одобри мистър Куин.
— Последствието в този случай е, че мис Льо Куто — искам да кажа, мисис Харуел — е омъжена и все пак неомъжена. Тя не е свободна. Не може да се омъжи отново. Както и да гледаме на въпроса, Ричард Харуел е странна фигура. Човек, появил се от нищото, с мистериозно минало.
— Съгласен съм — кимна мистър Куин. — Виждате онова, което всички виждат, което не може да бъде пропуснато: капитан Харуел в лъча на прожектора като подозрителна фигура.
Мистър Сатъртуейт го погледна със съмнение. Думите като че ли извикваха малко по-различна картина в ума му.
— Проучихме следствието — каза той. — Или, да го наречем така, резултата. Сега можем да преминем към…
Мистър Куин го прекъсна.
— Не засегнахте резултата откъм строго материалната му страна.
— Прав сте — съгласи се мистър Сатъртуейт след моментен размисъл. — Проучването трябва да се прави изчерпателно. Резултатът от трагедията е, че мисис Харуел е омъжена и все пак неомъжена, и няма право на нов брак. Че мистър Сайръс Брадбърн е купил Ашли Грейндж и цялото му обзавеждане за… шестдесет хиляди лири ли бяха? И че някой в Есекс е наел Джон Матиас за градинар. При все това ние не подозираме този „някой в Есекс“ или мистър Сайръс Брадбърн, че имат пръст в изчезването на капитан Харуел.
— Ставате саркастичен — забеляза мистър Куин.
Мистър Сатъртуейт му хвърли остър поглед.
— Но сигурно сте съгласен, че…
— О, съгласен съм — каза мистър Куин. — Идеята е абсурдна. Какво следва?
— Да си представим, че се връщаме във фаталния ден. Да кажем, че изчезването е станало тази сутрин.
— Не, не — усмихна се мистър Куин. — Тъй като, поне във въображението си, имаме власт над времето, нека го обърнем в другата посока. Да кажем, че изчезването на капитан Харуел е било преди сто години. Че ние сме в две хиляди и двадесет и пета година и се връщаме назад.
— Странен човек сте вие — каза тихо мистър Сатъртуейт. — Вярвате в миналото, а не в настоящето. Защо?
— Преди малко използувахте думата „атмосфера“. В настоящето няма атмосфера.
— Вероятно е така — съгласи се замислено мистър Сатъртуейт. — Да, така е. Настоящето като че ли е… ограничено.
— Хубаво определение — отбеляза мистър Куин.
Мистър Сатъртуейт направи малък смешен поклон.
— Твърде любезен сте.
— Да вземем… не, не настоящата година, би било твърде трудно, но, да кажем, миналата година — продължи събеседникът му. — Обобщете я вместо мен. Вие, който имате дарбата да говорите гладко.
Мистър Сатъртуейт помисли за момент. Държеше на репутацията си.
— Преди сто години е бил векът на пудрата и кръпките — каза той. — Можем ли да кажем, че 1924 беше векът на кръстословиците и обирите?
— Прекрасно — одобри мистър Куин. — Имате предвид в национален план, а не в международен, предполагам?
— Колкото до кръстословиците, трябва да призная, че не знам — отговори мистър Сатъртуейт. — Но обирите бяха доста разпространени в Европа. Спомняте ли си онази серия от нашумели кражби от френски замъци? Заключението бе, че сам човек не би могъл да ги извърши. Най-невероятни номера трябва да са били използвани, за да се проникне в сградите. Според една хипотеза била замесена трупа акробати — Клондините. Веднъж гледах тяхно представление — наистина майсторска работа. Майка, син и дъщеря. Изчезнаха от сцената по доста тайнствен начин. Но ние се отдалечаваме от темата.
— Не много далеч — отбеляза мистър Куин. — Само през Ламанша.
— Където французойките не искат да си мокрят пръстите на краката, според нашия любезен домакин — каза със смях мистър Сатъртуейт.
Последвалата пауза изглеждаше някак важна.