— Защо е изчезнал? — възкликна мистър Сатъртуейт. — Защо? Това е невероятно, като някакъв ловък номер.
— Да — съгласи се мистър Куин. — Ловък номер. Това е точното описание. Отново атмосфера, нали разбирате. И къде е същността на ловките номера?
— Бързината на ръката лъже окото — изрецитира мистър Сатъртуейт гладко!
— Това е всичко, нали? Да бъде излъгано окото. Понякога от бърза ръка, понякога — с други средства. Има много начини — пистолетен изстрел, махване с червена кърпичка — нещо, което изглежда важно, но всъщност не е. Окото се отклонява от същността, уловено от някакво зрелищно действие, което не означава нищо, съвсем нищо.
Мистър Сатъртуейт се наведе напред с блеснали очи.
— Тук има нещо. Това е идея. — И продължи тихо: — Пистолетният изстрел. Кой е пистолетният изстрел във фокуса, който обсъждаме? Кой е зрелищният момент, който завладява въображението?
Той рязко си пое дъх.
— Изчезването — промълви мистър Сатъртуейт. — Ако липсва този факт, нищо няма да остане.
— Нищо ли? Ами ако нещата вървяха по същия начин без това драматично събитие?
— Искате да кажете… ако предположим, че мис Льо Куто все пак продаде Ашли Грейндж и замине без причина?
— Да.
— А защо не? Би предизвикало приказки, предполагам, и много хора щяха да се заинтересуват от цената на всичко, съдържащо се… О, почакайте! — Той замълча за момент, после продължи: — Прав сте. Твърде ярка светлина от прожекторите е насочена върху капитан Харуел. Заради това тя остава в сянка. Мис Льо Куто! Всички питат: „Кой е този капитан Харуел? Откъде е дошъл?“ И тъй като тя е засегнатата страна, никой не прави разследвания за нея. Дали наистина е канадка? Дали онези прекрасни предмети наистина са били наследени? Бяхте прав, че не сме се отклонили далеч от темата — само през Ламанша. Така нареченото наследство е било откраднато от френски замъци. По-голямата част от него се състои от ценни предмети на изкуството, които трудно могат да се продадат незабелязано. Тя купува къщата — вероятно за дребна сума. Установява се в нея и плаща добри пари на една английска дама с безукорна репутация, за да й бъде настойница. После идва той. Планът е разработен предварително. Сватбата, изчезването и чудото за три дни! Какво по-естествено от това една жена с разбито сърце да иска да продаде всичко, което й напомня за отминалото й щастие? Американецът е колекционер, вещите са автентични и красиви, някои от тях — безценни. Той прави предложение, тя го приема. Напуска този край, тъжна и безутешна. Големият удар е успешен. Окото на публиката е измамено от бързината на ръката и от зрелищния номер. — Мистър Сатъртуейт замълча, порозовял от удоволствие. — Но, ако не бяхте вие, никога нямаше да го проумея — каза той с внезапна скромност. — Вие имате много особено въздействие върху мен. Човек толкова често казва някои неща, без дори да разбира какво всъщност означават. Вие умеете да му ги посочвате. Но все пак не ми е напълно ясно. Трябва да е било много трудно за Харуел да изчезне по този начин. В крайна сметка полицията в цяла Англия го е търсела. Най-просто би било да остане скрит в Грейндж — промърмори мистър Сатъртуейт. — Ако е можел да го уреди.
— Мисля, че е бил много близо до Грейндж — каза мистър Куин.
Неговият многозначителен поглед не убягна на мистър Сатъртуейт.
— Къщичката на Матиас? — възкликна той. — Но полицията сигурно я е претърсила?
— И вероятно неведнъж — допълни мистър Куин.
— Матиас — промълви мистър Сатъртуейт, намръщен.
— И мисис Матиас — напомни мистър Куин.
Мистър Сатъртуейт се взираше напрегнато в него.
— Ако тази банда наистина са били Клондините — каза той замечтано, — то те са били трима. Двамата млади са Харуел и Елинър Льо Куто. А майката — мисис Матиас ли е била? Но в такъв случай…
— Матиас страдал от ревматизъм, нали? — невинно вмъкна мистър Куин.
— О… извика мистър Сатъртуейт. — Схванах го. Но би ли могло да се извърши? Мисля, че да. Слушайте. Матиас е бил там един месец. През това време Харуел и Елинър са били две седмици на сватбено пътешествие. Двете седмици преди сватбата те вероятно са били в града. Един добър актьор би могъл да изиграе ролите на Харуел и Матиас. Когато Харуел е бил в Къртлингтън Малет, Матиас удобно е бил повалян от ревматизма си, а мисис Матиас е поддържала заблудата. Нейната роля е била много необходима. Без нея някой би могъл да заподозре истината. Както казвате, Харуел се е скрил в къщата на Матиас. Той е бил Матиас. Когато най-сетне планът е бил осъществен, а Ашли Грейндж — продаден, той и жена му заявили, че купуват къща в Есекс. Сбогом на Джон Матиас и жена му — завинаги.