— Предполагам, че прислужниците са дали показания?
Мистър Сатъртуейт кимна.
— Да. Икономът е стигнал там една-две секунди преди другите, но показанията им практически се повтарят.
— Значи всички те са дали показания — изрече мистър Куин. — Без изключение?
— Сега си спомних — отговори мистър Сатъртуейт, — домашната прислужница била повикана само при разследването. Сетне заминала за Канада, мисля.
— Разбирам — каза мистър Куин.
Възцари се тишина и атмосферата на малкия ресторант като че ли се изпълни с чувство на неловкост. Мистър Сатъртуейт внезапно се почувства длъжен да се противопостави.
— Защо да не замине? — рязко попита той.
— А защо да замине? — парира го мистър Куин с леко присвиване на раменете.
Този въпрос раздразни мистър Сатъртуейт. Искаше да отклони темата от него и да се върне отново на позната територия.
— Не може да има сериозно съмнение за това кой е стрелял. Всъщност всички прислужници като че ли били доста разстроени. Никой в къщата не знаел какво трябва да се направи. Едва след няколко минути се сетили да се обадят в полицията, а когато се опитали, открили, че телефонът не работи.
— О! — възкликна мистър Куин. — Телефонът не работел?
— Да — потвърди мистър Сатъртуейт и внезапно го осени усещането, че е казал нещо невероятно важно. — Разбира се, може да е било направено нарочно — бавно изрече то. — Но това като че ли е безсмислено. Смъртта е настъпила практически мигновено.
Мистър Куин не отговори и мистър Сатъртуейт усети, че обяснението му е незадоволително.
— Няма кой друг да бъде заподозрян, освен младия Уайлд — продължи той. — Дори според собствените му думи той е излязъл от къщата само три минути преди изстрела. Кой друг е могъл да стреля? Сър Джордж е играел бридж в една съседска къща. Той си тръгнал оттам в шест и половина и бил посрещнат на портата от прислужник, който му казал новината. Последният робер завършил точно в шест и половина, няма съмнение за това. Секретарят на сър Джордж, Хенри Томпсън, е заминал за Лондон този ден и всъщност е бил на делова среща в момента на изстрела. Остава Силвия Дейл, която, в крайна сметка, е имала доста добър мотив, но изглежда невъзможно тя да има нещо общо с такова престъпление. Изпращала на гарата в Диъринг Вейл своя приятелка, която заминавала с влака в 6:28. Затова тя отпада. И накрая — прислужниците. Какъв мотив би могъл да има, който и да било от тях? Освен това те всички са стигнали на местопрестъплението практически едновременно. Не, трябва да е бил Мартин Уайлд. — Но не го каза съвсем убедено.
Заеха се с вечерята си. Мистър Куин не беше в разговорчиво настроение, а мистър Сатъртуейт беше казал всичко, което имаше да каже. Но в тишината се долавяше напрежение. Беше изпълнена с нарастващото недоволство на мистър Сатъртуейт, което, кой знае защо, се изостряше и насърчаваше от отстъпчивостта на събеседника му.
Изведнъж мистър Сатъртуейт остави шумно ножа и вилицата си.
— Да предположим, че този млад човек наистина е невинен, а ще бъде обесен — каза той.
Изглеждаше много смутен и разстроен. Мистър Куин продължаваше да мълчи.
— Не че… започна мистър Сатъртуейт и спря. — Защо тази жена е заминала за Канада? — запита внезапно той.
Мистър Куин поклати глава.
— Дори не знам в коя част на Канада е отишла — продължи мистър Сатъртуейт сърдито.
— А не бихте ли могли да се осведомите? — предложи събеседникът му.
— Сигурно бих могъл. От иконома. Той трябва да знае. Или може би Томпсън, секретарят.
Направи нова пауза. Когато продължи да говори, гласът му звучеше почти умолително.
— Не че това има нещо общо с мен.
— Че един млад мъж ще бъде обесен след малко повече от три седмици?
— Е, ако гледате на нещата по този начин — да. Разбирам какво имате предвид. Живот и смърт. И това нещастно момиче. Не че съм безчувствен, но, в крайна сметка какъв смисъл има? Не е ли всичко твърде измислено? Дори ако открия къде в Канада е отишла онази жена… всъщност означава ли, че самият аз трябва да отида там? — Мистър Сатъртуейт изглеждаше доста разстроен. — Щях да ходя на Ривиерата следващата седмица! — патетично възкликна той.
В погледа му, отправен към мистър Куин като че ли се четеше въпроса: „Няма ли да ме пуснете?“
— Никога ли не сте били в Канада?
— Никога.