Мистър Сатъртуейт беше поласкан.
— Мястото ли? Диъринг Хил? Е, то е обикновена къща от днешния тип. Червени тухли, нали знаете, и високи прозорци. Доста неприветлива отвън, но много уютна отвътре. Не е много голямо имение. Около два акра земя. Всички тези къщи са еднакви. Построени са за богаташи. Вътрешността на къщата напомня хотел, спалните са като хотелски стаи. Всички спални са със самостоятелни бани с топла и студена вода, има много позлатени електрически лампи. Много е удобно, но не от истински селски тип. Човек би казал, че Диъринг Вейл е само на деветнадесет мили от Лондон.
Мистър Куин слушаше внимателно.
— Чувал съм, че железопътните връзки са лоши — отбеляза той.
— О, не бих казал — отвърна с готовност мистър Сатъртуейт. — Бях там за малко миналото лято. Стори ми се доста добре за град. Разбира се, влаковете са на един час. 48 минути след всеки кръгъл час от Ватерлоо — до 22:48.
— И колко време се пътува до Диъринг Вейл?
— Около три четвърти час. 28 минути след кръгъл час сте в Диъринг Вейл.
— Разбира се. Трябваше да си спомня — каза мистър Куин с жест на раздразнение. — Мис Дейл е изпратила някого в 6:28 онази вечер, нали?
Мистър Сатъртуейт не отговори една-две минути. Умът му се върна внезапно върху неразрешения проблем. Най-после попита:
— Бих искал да ми кажете какво имахте предвид, когато ме попитахте преди малко дали съм сигурен, че не съм получил онова, което ми трябва?
Така поставен, въпросът звучеше доста заплетено, но мистър Куин не се престори, че не разбира.
— Просто се чудех дали не сте твърде взискателен. В крайна сметка, открили сте, че Луиза Бълард е била умишлено отпратена от страната. Щом е така, трябва да има някаква причина. А причината трябва да е в това, което тя ви е казала.
— Ами… — учуди се мистър Сатъртуейт, — какво ми е казала? Ако беше дала показания пред съда, какво щеше да каже?
— Би могла да каже какво е видяла — отвърна мистър Куин.
— Какво е видяла?
— Небесно знамение.
Мистър Сатъртуейт се вторачи в него.
— За онази глупост ли говорите? Онази суеверна представа, че това е Божията ръка?
— Може би — рече мистър Куин — напук на всичко, което ние с вас знаем, може наистина да е била Божията ръка, така да се каже.
Другият беше истински озадачен от сериозността на тона му.
— Глупости — отсече той. — Тя самата каза, че е това е бил пушекът от влака.
— Питам се, в каква ли посока се е движел този влак — промърмори мистър Куин.
— Едва ли е бил към Лондон. Те минават десет минути преди кръгъл час. Трябва да е бил влакът нагоре — в 6:28 — не, така не става. Тя каза, че изстрелът е бил веднага след това, а ние знаем, че изстрелът е бил чут в шест и двадесет. Влакът не би могъл да подрани с десет минути.
— Едва ли, по тази линия — съгласи се мистър Куин.
Мистър Сатъртуейт се взираше пред себе си.
— Може би е бил товарен влак — промълви той. — Но ако е било така, то тогава…
— Тогава не би имало нужда да я отстраняват от Англия. Съгласен съм — каза мистър Куин.
Мистър Сатъртуейт го гледаше с широко отворени очи, сякаш беше омагьосан.
— Влакът от 6:28 — рече бавно той. — Но ако е така, ако изстрелът е бил тогава, защо всички казват, че е бил по-рано?
— Ясно е защо — отвърна мистър Куин. — Очевидно часовниците не са били верни.
— Всичките? — усъмни се мистър Сатъртуейт. — Твърде невероятно съвпадение, бих казал.
— Нямам предвид съвпадение — каза другият. — Имах предвид, че е било петък.
— Петък? — повтори мистър Сатъртуейт.
— Нали сам ми казахте, че сър Джордж винаги навивал часовниците в петък следобед — припомни му мистър Куин.
— Той ги е нагласил с десет минути назад — промърмори мистър Сатъртуейт шепнешком, изумен от откритията, които направи. — После е отишъл да играе бридж. Мисля си, че сигурно е отворил писмото на жена си до Мартин Уайлд онази сутрин, да, несъмнено го е прочел. Разделил се е с компанията си за бридж в 6:30, открил е пушката на Мартин, подпряна до страничната врата, влязъл е и я е застрелял в гръб. После е излязъл отново, хвърлил е пушката в храстите, където беше намерена по-късно, и се е престорил, че тъкмо се връща от съседите, когато някой е изтичал да го извика. Но телефонът? Какво е станало с телефона? О, да, разбирам. Прекъснал го е, за да не могат да се обадят в полицията. Така там не биха могли да отбележат времето, когато е било получено съобщението. И сега версията на Уайлд се потвърждава. Истинското време, когато е излязъл, е било шест и двадесет и пет. Тъй като е вървял бавно, той би могъл да стигне вкъщи в седем без петнадесет. Да, сега разбирам всичко. Луиза е била единствената опасност с безкрайните си приказки за суеверните си фантазии. Някой може да разбере значението на влака и тогава — сбогом на прекрасното алиби.